89-годишната баба Марийка, за която Plovdiv24.bg многократно вече писа, категорично отказва всякаква помощ и не иска да чува за никакви социални. Старицата сподели потресаващи неща за битовите условия, в които е живяла. Ето част от разказа й:
"Не искам да чуя за никакви социални, за никакви старчески домове, за никакви приюти! Била съм в приют, бях в старчески дом. Живях с две луди в една стая. Не искам да чуя за никакви такива работи!
Отивам на едно място сега, където знам, че продават хубави работи, които аз си купувам. Червени домати и пакетирано сирене, което не е много солено.
40 дена в тая болница жадувах за доматче, за парченце доматче! Как ми се ядеше домат със сирене... Как ми се ядеше плодове... Там няма плодове, няма зеленчуци, няма нищо. Всичко от буркани готвят, буламачи. Щеш не щеш да тъпчеш нещо, което не ти се яде и трябва насила да го ядеш, защото няма какво друго да ядеш. Защото си затворен в болница, заключен отвсякъде, отникъде нищо не можеш да си купиш. 40 дни бях в психиатрията. Навсякъде е заключено - прозорци, врати... всичко! И цял ден затворен... Живи затворници. Това не е психиатрия. Това е затвор.
Идете вие в старческия дом да поживейте, после ще ви питам как живяхте. Много лошо беше. Да си с две луди, да не можеш цяла нощ да спиш... цяла нощ те говорят, говорят... В една стая са три легла, двете са луди, само аз съм свястна. Ония не спят и цяла нощ говорят като навити пружини. Виждали ли сте луди жени?! Не знаете какво е луд човек! Аз живях и търпях в този скапан старчески дом. Скапана работа.
Дават ти компотче в една чашка от кисело мляко с две лъжички компот и три парченца или дюля, или кайсия, или праскова. Три парченца и две лъжички компот! И ти дават супичка и две малки филийки хляб и не можеш в супичката да си накиснеш тоя хляб. Супичка една шепичка като на децата от детската градина ни даваха храна. Така ни хранеха. Ако имаш пари и ако те пускат да излезеш, ще идеш и ще си купиш от магазина, пълен е с храна - и скари, и всичко има. Голяма витрина, 15 метра витрина има... всичко за ядене има, само да имаш пари, да си купуваш и да ядеш.
Повечето бяхме затворени заради тоя вирус. Като всички врати са заключени и не ни пускаха на улицата - откъде ще го купиш? На два пъти ни затвориха, кажи речи цяла година ни оставиха без да излизаме на улицата, без да можем да си купим. Вие не излизахме, ама пак ходехте до магазините и си купувахте каквото ви трябва. А при нас - има два входа, които все са заключени с вериги и катинари. Не можеш да мръднеш...
Не ща да чувам нито за приюти, нито за старчески домове! Това старчески дом ли е, в който е пълно с луди? Всички болни от болницата ги препращат в старческия дом. Защо? Нали има такива домове - на "Лиляна Димитрова" (б.р. - сега "Цариградско шосе"), а ги пращат в старческия дом на Коматевско шосе?
Който влезе там - жив не излиза. Излиза с краката напред. Пет месеца исках да изляза и не ме пускат да изляза. Пет месеца - от декември до юни! Най-накрая вземах си две торби багаж и избягах. Оставих си другия багаж. От полицията казаха, че щом не искам да се върна в старческия дом, няма да се върна, не съм длъжна да се върна. Свободна съм.".
Баба Марийка заяви, че повече не иска помощ от никой и ни отпрати.
Разказът 89-годишната жена гледайте в прикаченото видео!
Този браузър не поддържа видео елемента.