Пловдив за малко да се сдобие с дворец като Версай

Историята на всеки вековен град е изпълнена с повратни моменти - кръстопътища, на които решенията на неколцина мъже предопределят облика му за поколения напред. Такъв е и случаят с Пловдив от края на XIX и началото на XX век, когато площадът пред Централна гара, носещ тогава гордото име "Княз Фердинанд", е можел да се превърне в параден вход към един нов, български Версай.

Младият тогава български владетел княз Фердинанд I е имал мащабен и изключително амбициозен замисъл. Неговият голям мерак е бил да закупи източния склон на  Бунарджика, заедно с цялата площ, ширеща се под него. В тези земи владетелят е виждал идеалното място за изграждането на изящен летен дворец. Визията му е била царствена и прецизна - архитектурно творение по подобие на френския кралски комплекс Версай.

Проектът на монарха е предвиждал пищен, терасовидно разположен парк, който да се спуска живописно директно към железопътната гара. Пространството е трябвало да бъде осеяно с бистри езера, изкуствени водоскоци, геометрично оформени цветни лехи и мрежа от романтични пътеки, застлани със ситен чакъл или едър маришки пясък. В гористата местност в подножието на хълма е било предвидено да се разхождат птици като пауни и фазани. Целта е била ясна. Когато в Пловдив пристигат високопоставени чуждестранни гости и делегации, още със слизането си от царския влак те да бъдат зашеметявани от величието и европейската красота на българските предели. Князът е искал да им покаже още от първата секунда докъде се простират красотите на неговото царство.

Плановете на короната обаче се сблъскват с неочаквано препятствие - коравия характер на тогавашната пловдивска управа. Пловдивските общинари излизат истински смелчаци и отказват на княза правото да откупи терена.

Техният довод е бил дълбоко социален и изцяло обърнат към нуждите на обикновените граждани. Управниците изтъкват, че през почивните дни и непоносимите летни горещници, целият Пловдив се изнася именно там - под благодатната и хладна сянка на гората, останала недокосната от палещите лъчи на следобедното слънце. За тогавашната община общественият отдих, спокойствието на гражданите и народното благо се оказват по-ценни от сувененната монархическа воля.

За да онагледи тази история общественикът Пламен Кочев направи интересна визуализация в групата в социалните мрежи "Пловдивъ оживява в цвят“.