"Пловдив-Марица-Раковски" е вторият най-силен икономически център в страната

Доминацията на София в икономически план продължава да расте. Това показва проучване на Института за пазарна икономика, озаглавено "Икономическите центрове на България - 2023". Изследването цели да представи концентрацията на икономическата активност в страната, кaто за база се взимат данните от пазара на труда, икономическите показатели на предприятията, стопанските взаимовръзки на отделните общини.

На база на изследването, което се провежда въз основа на официални данни от 2021 година, се обособяват 16 икономически центрове, в които живее около ¾ от населението на държавата и в които се съсредоточава 80% от икономическата активност. Изследването на ИПИ откроява 29 общини в страната, които са двигатели на регионалната икономика които са икономическо ядро, като в тяхната периферия попадат 103 общини, които отговарят на критерия за ежедневната трудова миграция - поне 10% от заетите във всяка една от въпросните 103 общини пътуват всеки ден до съответното ядро за работа.

Общо произведената продукция от предприятията в рамките на най-големия икономически център "София-Перник-Ботевград" достига 89,7 млрд. лв. (41,7% от продукцията на всички предприятия в страната).

След него се нареждат икономическите центрове "Пловдив-Марица-Раковски" и "Варна-Девня", в които произведената продукция от предприятията достига съответно 20,1 млрд. лв. (9,4% от продукцията на всички предприятия в страната) и 12,4 млрд. лв. (5,8% от продукцията на всички предприятия в страната). Следват широките икономически центрове "Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово" (произведена продукция за 10,6 млрд. лв.), "Русе-Търговище-Разград" (произведена продукция за 10 млрд. лв.) и "Бургас-Несебър" (произведена продукция за 7,7 млрд. лв.). Всички останали икономически центрове отчитат произведена продукция от предприятията, която е под 2% от общата произведена продукция в страната.

Лидерът София изпъква по всички показатели, като малко над 761 хиляди заети там през 2021 година са произвели продукция почти толкова, колкото всички останали икономически центрове, взети заедно - 89,7 милиарда лева. В столичния икономически център се открояват и две странични ядра - Перник и Ботевград, които засилват икономическата си роля. В района около столицата освен най-големият брой работоспособно население се наблюдава и най-добрата образователна структура - 43,7% от хората са с висше образование. 71,8% от хората между 15 и 64 години работят, което отново е най-високото ниво в страната.

"Разделението север-юг се вижда още повече, докато в Южна България отделните икономически центрове имат повече общи граници и свързаност, това не е така в Северна България с изключение на региона между Русе, Шумен и Варна", отбеляза Петър Ганев от ИПИ.

Останалата част от страната не може да се окачестви като "икономическа пустиня", отбелязва от института, защото има много случаи на големи инвеститори в малки общини - например в Средногорието и Етрополе, където са концентрирани големи добивни и преработвателни компании, но между отделните общини на свой ред няма такава свързаност, каквато се наблюдава в по-големите икономически региони.

"Целта не е да говорим за икономически различия, а да видим къде е потенциалът - къде има такъв за партньорство, а развитие, а завихряне на икономическите връзки, както и разширяване на зоната на влияние. Идеята е това да бъде основата на политиките, които да подпомогнат този процес", подчерта Ганев.