55-годишният Симеон Йосифов остава в ареста, реши преди минути Пловдивският окръжен съд, предаде репортер на Plovdiv24.bg.
По-рано днес Йосифов заяви, че съжалява както за момчето, така и за себе си. Каза още, че не е видял 19-годишната си жертва и не е разбрал какво точно се случва.
"Не съм се криел от властите. Отидох да купя стока от Турция - 100 кашона веро, за да го закарам след това на панаир в Гърция", сподели обвиняемият.
По отношение на хората, които са били вътре с него в микробуса по време на злополучната нощ, той заяви, че не познава никого от тях и поясни, че "един комшия" го бил помолил да ги закара до Столипиново.
"Нямам нищо общо с този Киро, даже не го познавам", каза още той по адрес на Кирил Рашков.
Припомняме, че 19-годишният Ангел загина в събота вечерта, когато беше премазан от микробус, в който са пътували приближени на Кирил Рашков, известен като Цар Киро. Автомобилът е бил управляван именно от 55-годишния Симен Йосифов. Часове след това почина и 16-годишният Павел.
Тези случаи провокираха напрежението в Катуница и протести в цялата страна.
Ето и мотивите на съда без редакторска намеса:
Срещу Йосифов е повдигнато обвинение за това, че на 23.09.2011 г. в с. Катуница умишлено е причинил смърт при управление на МПС на 19 - годишния Ангел Петров - престъпление по чл. 342, ал.3, б. В вр. с ал.1, НК.
За да наложи най-тежката мярка за процесуална принуда спрямо обвиняемия Йосифов съдът прие, че са налице едновременно и трите предвидени в закона предпоставки за това, а те са - да е повдигнато обвинение за престъпление наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание, доказателствата по делото да водят на обосновано предположение, че подведеният под отговорност е извършил вмененото му деяние и да е налице реална опасност последният да се укрие или да извърши престъпление.
В конкретният случай, Симеон Йосифов е привлечен с обвинение по чл.342, ал.3, б. "В" от НК, т.е. за умишлено причиняване на смърт при управление на МПС, при което са нарушени правилата за движение по пътищата. За това престъпление, предвидената санкция е лишаване от свобода от десет до двадесет години, а и се третира от закона за "тежко" по смисъла на закона.
От събраните до момента доказателства - протоколи за претърсване и изземване, за доброволно предаване, за оглед на веществено доказателство, справки от централната база на КАТ Пловдив, показания на свидетелите Станчева, Илиев, Петров, Христов и отчасти от показанията на свидетелите Мехмед, Томов, Ариф и Местов, може да се направи изискуемото за този съвсем ранен етап на разследване, обосновано предположение, че обвиняемият Йосифов е осъществил вменения му престъпен акт.
Съдът прие за неоснователно възражението на защитата, че не се касаело за умишлена проява. То се опровергава от съдържащите се в свидетелските показания данни, които недвусмислено навеждат на съзнателно и целенасочено ускоряване на движението на управлявания от дееца микробус срещу пострадалия и то в момент и по време, когато той е бил в близост до превозното средство и съвсем видим за водача.
Безспорно е още, че е имало прегазване, усетено от останалите пасажери в микробуса като удар, силно клатене и преминаване през някакво препятствие, което изолира направените в днешното съдебно заседание твърдения на Йосифов как не бил видял потърпевшия младеж Ангел Петров. Произшествието е настъпило по здрачаване, т.е. не по тъмно, а автомобилът се е движил на светлини, което в още по-голяма степен подкрепя обвинителната теза.
Налице са данни по делото, съдържащи се в разпита на свидетеля Томов - един от возещите се в микробуса, че поведението на обвиняемия е било провокирано от друг от пасажерите, който внезапно извикал на шофьора да потегля и Йосифов го сторил, но дори и да е било така, обвиняемият е бил този, който е насочил превозното средство към пострадалия.
Съдът не прие за достоверни показанията на свидетелите Томов, Ариф и Местов, че е имало заплаха от нападение над микробуса, като счете, че са крайно несъответни по обстоятелствата в какво точно се е изразявала тя и от къде е идвала. Местов даже говори за състояло се нападение над превозното средство със счупване на едно от стъклата му, което е напълно голословно и се опровергава от констатациите на огледния протокол на микробуса, изготвен ден след събитието, не се потвърждава от другите пътували в купето лица, а и се отрича ясно в показаният на свидетеля Мехмед. Относно въпросът - реализирал ли е бягство деецът или не и укривал ли се е в последствие.
Съдът отчете, че гласните доказателства са единодушни, че след прегазването, водачът не е спрял, а е продължил да се движи и се е отдалечил от местопроизшествието. За това, какво се е случило след отдалечаването, показанията на четиримата свидетели, придружавали обвиняемия са противоречиви. Мехмед, Томов и Ариф са описали, че деецът се е върнал обратно до къщата на Кирил Рашков и там заедно с т.нар. "Цар Киро" е започнало общо обсъждане на инцидента и на това какво е било блъснато.
Свид.Местов обаче сочи, че след произшествието, микробусът е пътувал дълго и при спирането му са се отзовали директно в гр.Пловдив в кв.Столипиново. Но даже да се приеме първата от тези версии, няма как да не направят впечатление показанията на свид.Томов, който заявява, че когато за случилото се бил проведен разговор с "цар Киро", изведнъж микробусът изчезнал, а заедно с него и част от ромите, а едва след това, къщата на Кирил Рашков била посетена от полицаи, които обявили, че има ударено дете. Ето защо, съдът прие, че бягство е било реализирано и то не само от конкретното място на сблъсъка, но и от селото.
То, наред с невъзможността до 25.09.2011 год., Йосифов да бъде намерен и осигурен по делото, според съда, предпоставя реалната опасност от укриване по смисъла на закона. Горното е съвсем достатъчно, за да формира извода, че са налице предвидените в закона предпоставки и необходимостта от налагане на най-тежката мярка за неотклонение спрямо обвиняемия Йосифов, като в случая съдът прие, че не се наблюдават никакви фактори от семейно, здравословно, професионално и прочие естество по смисъла на чл.56, ал.3 от НПК, които да са несъвместими със задържането му.
Определението не е окончателно и подлежи на обжалване в 3 - дневен срок пред Пловдивски апелативен съд.