Днес се навършват 103 г. от подписването на унизителния за България Ньойски договор, това ни припомня независимият общински съветник от Пловдив Слави Георгиев с публикация в социалната мрежа, научи Plovdiv24.bg. За много хора днес този договор не говори нищо. За други той означава загуба на територии, загуба на население, огромни репарации, колони от стотици хиляди бежанци, напускащи родните си огнища, в името на това да останат българи. Всъщност този договор скършва целия български устрем, започнал по време на Възраждането.
Една млада нация като българската, в един почти сто годишен период, до Ньойския договор е в непрестанен подем. Изграждат се хиляди училища, читалища, черкви, извоюва се самостойна българска църква (Екзархията)-1870г., оформя се българската държава-1878г., извършва се Съединението-1885г., акта на Независимостта-1908г. и се водят 3 войни за национално обединение-1912-1918г. До този момент, българският народ и държава, са дейни участници в съдбата си. На всичко това в 1919г., се слага край.
България не е субект на собствената си съдба и при оформянето на условията на Ньойския договор, тя дори не участва в преговорите. Българската делегация е държана затворена, без да има думата, само с "правото" да подпише каквото и е предложено от "снизходителността" на Великите сили. Това прекършва българския устрем и убива вярата на българите, че сами могат да постигнат нещо, че могат да са субект в изковаването на собствената си съдба. Това е най-голямата загуба за всички нас, когато днес някои си задават въпроса, защо сме такива и как се е стигнало до това.
Началото е поставено с наречения от българския народ Ньойски диктат и следите са неизличими и до днес. За съжаление, кратко време след него, започват и братоубийствените борби вътре в българския народ, неприключени и до днес. На снимката-българската делегация в парижкото предградие Ньой, поканена да подпише, без да има право на коментар.
