Багери започнаха да бутат терасата на Народно читалище "Христо Ботев – Пловдив 1905", съобщи за Plovdiv24.bg Красимир Воскресенски, председател на настоятелството. Той разказа, че в неделя сутринта, около 9.30 часа, багерите са дошли, за да не ги види никой и са започнали работа. "Ако не бяхме отишли и не бяхме извикали полиция, щяха да съборят цялата тераса", каза Воскресенски.
"Избиха и изхвърлиха повече от 6-7 кубика бетон от основата на площадката. Бетонните блокове още стоят там, те не могат да ги махнат", добави председателят на читалището. Той разказа още, че от вибрациите сградата е леко наклонена, има една пукнатина в основата, която се движи, увеличавайки се от дясната страна към пътя.
"Те създават реална опасност с това, без изобщо да си дават сметка. Те нямат никакъв строителен капацитет, наемат багеристи, които копаят. Най-голямата наглост е, че искат ток от нас, за да работят там. Да им даваме ток за строителните работи. Нашият ток е промишлен, ние не можем да си го плащаме, а те ни искат ток. Наглеци! Не съм видял представител на Общината да дойде и да се заинтересува какво се върши, не съм видял. Няма никакъв контрол от тяхна страна", добави Красимир Воскресенски.
Още през месец февруари, когато е разбрал за намеренията на строителя да събаря терасата на читалището, той е разговарял с проектанта на обекта г-жа Пенева от София, която го е уведомила, че няма да се събаря площадката, която е неразделна част от сградата на читалището.
"Тя каза, че е намерила начин, като е направила изключение и проектирала четири пътни ленти по 2.75 метра, защото от две там се правят четири, по 3 метра. Но по изключение при читалището те щели да са по 2.75 метра и оградата на терасата няма да се събаря по проект. Това ми го каза през февруари някъде. Каза ми още, че я учудва фактът, че от общинската администрация на ниво зам.- кметове се съпротивляват срещу това.
Но тя успяла да се пребори. И по проект няма да се събаря нищо. След това, през месец май, ми се обади, че я атакуват непрекъснато и аз трябва да й помогна в отстояване на позицията и проекта. Тогава реших да напиша писмо до проф. Минеков. Описах му ситуацията и нашите опасения, че възложителят, в лицето на община Пловдив, с мълчаливо съгласие ще разреши на изпълнителя да събори част от площадката. Идвал е експерт от министерството при нас на място и е казал, че ще говори с кметството и общината. От тогава нямаме никакви сведения", разказа още Воскресенски.
В първото писмо, което е писал до кметството, питал дали някой е изчислил вибрациите, които ще настъпят, като се махат дърветата с огромни коренови системи.
"Народно читалище "Христо Ботев – Пловдив 1905" е посещава ежедневно от 480 деца в различните школи. Провежда се ежегодно и зимен фестивал с 27000 посетители, около 5000 души се събират в залата ни, която предоставяме на училище за различни юбилейни концерти и събития. Тази зала е третата по значимост в Пловдив за културно-просветна дейност, след Дома на културата "Борис Христов" и Драматичния театър. Има 420 места", обясни председателят на читалището.
Засега сградата не е защитена по Закона за културното наследство. Точно в деня на разрушаването на част от терасата е идвала и комисия от Министерството на културата, четирима архитекти, за да обявяват сградата за паметник на културата. Те също са се опитали да се разправят със строителите и да питат защо събарят терасата.
Plovdiv24.bg потърси община Пловдив, за да си изясним ситуацията и да питаме дали всичко при ремонта на улица "Даме Груев" е наред. Така също и за да разберем какво се случва с читалището.
Очаквайте отговора на общинската администрация!
История:
НЧ “Христо Ботев – Пловдив е основано през 1905 г. С дейността си то внася оживление в квартала като единственото културно средище по онова време. Започва да развива богата за времето си културно-просветна дейност.
В сградата се е помещавал "Популярния театър", а през 1967 г. се основава и "Младежка сцена" – филиал на Драматичен театър "Н. О. Масалитинов". През 1974 г. в читалището се основава и репетира Държавен фолклорен ансамбъл "Тракия", с основател и художествен ръководител е проф. Кирил Дженев. Дълги години зрителната зала на читалището функционира и като кино "Въстаник".