Наказателен адвокат: Аз съм убеден, че лоши хора няма

В Денят на българската адвокатура репортер на Plovdiv24.bg поговори с едни от най-познатите наказателни адвокати в град Пловдив Красимир Баков.

Красимир Баков е първият юрист в семейството си. Преди повече от 26 години започва работата си като адвокат, а преди години точно 22 ноември основава своята адвокатска кантора.

В професионалната му биография присъстват всички най-тежки криминални случай като първата печатница за фалшиви пари, убийства, грабежи, изнасилвания.

Изповядвайки максимата, че всеки е невинен до доказване на противното той всеки ден защитава интереса на клиента си и следва закона.

Адвокат Баков, как решихте да се занимавате с адвокатската професия и какво означава тя за Вас?

Адвокатската професия е призвание. Тя е дълг и отговорност. Трябва вътре в теб има една осъзната потребност да се поставиш в услуга на хората и едновременно с това да имаш капацитета да го правиш качествено. Преди повече от 26 години направих своя избор да стана адвокат и нито за миг не съм съжалявал затова. Свободата, която ми дава и удовлетворението, когато виждам радостта в очите на клиентите ми, за мен означават много. Няма друга професия, която да дава свобода в такива измерения, а свободния човек на практика има всичко и може да постигне всичко!

Как се е променила българската адвокатура през последните години- в добро и в лошо?

Българската адвокатура се развива през годините, което е нормално, защото се развиват и обществените отношения. В съвременното модерно общество няма как адвокатурата да стои на едно място, тя трябва и е в крак с новото, с напредъка на технологиите. Разбира се не всичко е цветя и рози, тъй като по мои наблюдения в последните години от студентската скамейка идват все повече слабо подготвени колеги, но от друга страна има и изключително добре подготвени млади колеги, което ме прави оптимист за бъдещето на адвокатурата.

Според Вас кое в българското правосъдие работи наистина добре и къде е нужна промяна?

Българското правосъдие не е толкова лошо, каквото мнение битува масово сред обществото. Законодателството търпи постоянни промени, защото бързото развитие на обществените отношения изисква и адекватна законова регулация. Изобщо не е лесно да правораздаваш в днешно време, затова трябва да сме малко по-благосклонни към съдиите. Според мен може да се работи в насока подобряване бързината в правораздаването, но като цяло нормативната база у нас не е по-лоша от което и да е такава в развитите европейски демокрации.

Като активен наказателен адвокат, каква е причината според Вас делата у нас се влачат с години? Има ли виновен - съдилищата, адвокатите, законите или всички заедно?

Както вече отбелязах при отговора на предния въпрос, законодателството в Република България е добро, като база, доколкото то няма как да е по— различно от това в останалите страни членки на ЕС. В частност досежно наказателното производство важи същото. като адвокат изцяло специализиран по наказателни дела мога да кажа, че не са малко делата, които продължават прекалено дълго във времето, но затова често пъти си има и обективни причини. Има дела с висока степен на фактическа и правна сложност, дела с много подсъдими, свидетели, вещи лица, дела които изискват събиране на огромен по обем доказателствен материал, за да се достигне в крайна сметка до обективната истина, респективно до един правилен и законосъобразен съдебен акт.

Е, има и изключения, когато по наглед елементарни дела се стига до неоправдано забавяне, било то поради адвокатски "хватки", прекомерна натовареност на съда и други,но те не са чак толкова много.

Коя е най-голямата дупка в наказателната ни система?

Дупка в наказателната ни система? Не знам какво точно имате предвид.

Ако иде реч за зависимости, корупция и поръчкови резултати по определени дела, определено такива съществуват, както впрочем ги има навсякъде по света, доколкото не ние сме открили "топлата вода". В никакъв случай обаче не твърдя, че системата ни е тотално гнила и корумпирана, каквото мнение битува сред средностатистическия български гражданин. В голямата си част делата се решават само и единствено съобразно Закона.

Наказателните адвокати често са демонизирани - защо хората не разбират тяхната роля в системата?

Да, често пъти в разговори между хората и при общуване в социалните мрежи, наказателните адвокати действително са демонизирани. Обществото у нас имам чувството, че не разбира и не иска да разбере каква е ролята на адвоката в наказателния процес. Според конституцията и Законите на страната, правото на защита е свещено такова, като гаранция правата и законните интереси на всеки български гражданин. Аз съм убеден, че лоши хора няма. Социалната среда, начина на живот, специфичното съчетание на житейски обстоятелства, понякога водят до негативни събития и действия, до извършване на престъпления и до ангажиране на наказателната отговорност за извършителите им. Дори и извършителят на най-тежкото престъпление има право на защита и адвокатите сме тези, които трябва да я предоставим под формата на специализирана юридическа помощ. Ние не пречим да бъде установена истината, напротив съдействаме за нейното установяване в рамките на Закона!

Журналистите също имате известен принос за лошия имидж на наказателните адвокати, доколкото в материалите Ви по криминалните случаи, често пъти се отразява по специфичен негативен начин работата на съответния защитник.

Преди години под един журналистически материал по едно мое дело получавах заплахи за живота на дъщерите ми и моя собствен.

Журналистическият текст бе придружен с моя снимка, фактите по случая, представени така, че да предизвикат максимална читаемост.

Изглеждаше все едно някакви нечовешки същества, изроди с нечовешка жестокост, пребиват без причина български войн. Истината беше далеч по-различна.

Какво всъщност значи "добър адвокат“ в България ?

Добър адвокат? Чувал съм и други подобни определения, като "силен", "голям" и т.н. За мен резултатите от работата на адвоката са важни, удовлетворението у клиентите му, уважението сред колегите от съдебната система и адвокатурата, както и личното удовлетворение у самия адвокат. Аз лично изпитвам удоволствие от работата си и това ми е напълно достатъчно, без значение дали някой ме нарича "добър", "силен" или "голям" адвокат.

Има колеги, които отказват определени дела поради лични убеждения, когато считат, че по една или друга причина не биха могли да осъществят професионалния си дълг, например поради спецификата и тежестта на дадено престъпление. Макар и рядко и на мен ми се е случвало да го правя. Темата е дълга и би могла да е предмет на друг разговор.

Къде според Вас е линията между професионален дълг и лични убеждения? Имало ли е случай, в който сте отказвал да поемете? Къде е моралната граница?

Виновен или невиновен, всеки има право на защита. Адвокатът е длъжен да положи всички необходими усилия, за да постигне възможно най - добрия резултат за клиента си. Видът и размера на наказанието винаги са от значение. Морална граница тук няма.

Ако имате възможност да реформирате част от наказателния кодекс, бихте ли направили наказаният по-строги наказания или бихте си съобразили с съвремието ни?

Наказателният кодекс е добър като цяло и трябва да се внимава с промените в него, особено когато се правят "на парче" и "на крак“. Завишаването на наказанията за дадени престъпления рядко води до желания ефект, затова и не съм привърженик на по-строгите санкции. Трябва да има повече превантивна работа, а не прекалено тежки наказания.

Коя е най-голямата заблуда, която хората имат за адвокатите?

Хората са си създали нереалистичен образ за адвокатите.

Най-общо казано, битува мнението, че всички адвокати са милионери и мошеници. Може би има и такива, но те са пренебрежимо малко. Ние сме хора, като всички останали, с тази разлика, че благодарение спецификата на упражняваната професия, сме незаслужено хулени и обругавани.

Какво би се случило, ако адвокатите ги нямаше?

Не мога да си представя съвременния свят без адвокатите! Не, няма как.

Как си представяте адвокатурата след 10 години?

Предвид развитието на технологиите, може би далеч по мобилна и облекчена в работата си, с по-удобни и лесни източници на информация, които биха улеснили практикуването.

Какво бихте казал на младите, които обмислят да станат адвокати и на Вашите колеги , които всеки ден се изправят пред правни казуси?

На младите колеги бих пожелал успех от сърце! Нека да рискуват и да упражняват с удоволствие и чест адвокатската професия. В тях е бъдещето. Накрая бих искал да честитя празника на всички колеги адвокати с пожелания за здраве и много професионални успехи!