На мястото на Централна поща в Пловдив преди е имало шантан, където е можело да се види "най-дебелата жена в света"

Пощите днес не са това, което бяха. В почти всички български градове те са били абсолютен център на обществения живот и основен ориентир за срещи и уговорки. Пловдив не прави изключение.

Пловдивската централна поща е толкова голяма, че дори срещите около нея изискваха уточнение – "под Часовника“ или "при стълбите срещу Тримона“. Съвременните технологии обаче изпразниха пощите от съдържание и хора. Днес дори се чуват идеи те да бъдат превърнати в магазини. Сградите останаха, но тълпите – не.

Пловдивската централна поща, разказват пловдивчани, вече е почти празна. Няма ги множеството хора, които някога изпълваха първия етаж. Останали са обаче спомените.

Говорим за "пощи“, защото Пловдив винаги е имал повече от една. По времето на Източна Румелия пощата на столицата ѝ вероятно се е намирала в района на Джумаята. Именно там се разиграва драмата с убийството на капитан Райчо. Убиецът Тодоров е бил началник на пощата, а според клюките е замесен и в далавера с тимбри – пощенски марки.

Първата пощенска услуга в света е била препращането на кореспонденция. След нея идват телеграфът, а по-късно и телефонът.

През 20-те години на ХХ век Пловдив вече има "истинска“ поща – на Главната улица. По-късно сградата става известна като Големия универсален магазин, а още по-рано – като КОВО. Днес там се намира магазин за дрехи, под чието подземие са разкрити останки от Римския стадион. Сградата често се бърка с "Екзелсиор“, но двете са разположени една срещу друга.

Старата поща е имала вход и откъм улица "Отец Паисий“. Отпред е имало голям стълб, в който са се събирали всички телефонни кабели на града.

Първите телефонни абонати са използвали апарати с ръчка. Те са се свързвали с телефонистка в пощата и са казвали кого търсят. По-късно идват телефоните с шайба, а първите номера са били трицифрени. В телефонните указатели тогава са били публикувани и домашните телефони и адреси на важните хора в града.

С времето тази поща става тясна. През втората половина на 30-те години започва строителството на голямата пощенска сграда на площад "Цар Симеон“ – днешния Централен площад.

В началото на 70-те години сградата е разширена. Заради това разширение са съборени Домът Кудоглу и редица други сгради. По-късно в различните квартали на Пловдив са изградени и районни пощенски клонове.

Пощенските услуги някога са били много повече, отколкото днес. Част от тях вече не съществуват, други са в ръцете на частни компании – тема, която също намира място в телевизионното предаване.

Една от най-ценните части на разказа са спомените на 95-годишния дядо Владо – вероятно единственият жив пловдивчанин, който помни какво е имало на мястото на днешната Централна поща. Там е имало шантан, а сред атракциите – възможността да се види Мадам Терасита, обявявана за "най-дебелата жена в света“. Отпред е имало и реклама с нейния образ – как се опитва да се качи на файтон.

В архивите на Пловдивската обществена телевизия има и други свидетелства. Преди години Кирко Христов разказва:

"На това място имаше едно огромно здание, строено непосредствено след Освобождението от Хаджи Гьока Павлов – рентабилно здание, един вид за рента. Отдолу имаше около шестнайсет магазина, всичките с железни кепенци. А източно от това здание се намираше площад "Цар Крум“ – голям площад, на който по-късно се построи паметникът на Гюро Михайлов. Там беше говедарникът на Пловдив.“

Друг спомен е на Александър Кондодимо:

"Вляво на ъгъла, където е часовникът на Пощата, беше лятното кино "Одеон“. С дървени стени, без покрив, но с брезент отгоре при дъжд. Имаше и ринг, на който понякога разни пехливани се бореха. По-късно на ъгъла построиха новата Поща.“

Днес пощите може и да не са центърът на града, но историите около тях остават – като важна част от паметта на Пловдив.

Източник: ПОТВ