Христо Марков, един от неформалните водачи на протестите в Пловдив срещу правителството на
Пламен Орешарски преди падането на кабинета, изживява лична драма. За нея той съобщи в социалната мрежа Фейсбук и апелира за реакция от страна на институциите. Публикуваме писмото на Христо Марков без редакторска намеса.
Приятели, войната срещу мен вече премина в друга фаза. На 21 август в къщата в Брестовица нахлуха три мутри и ме пребиха с предупреждението да си затварям устата и показаха четири документа , които няма откъде да са другаде, освен от къщата ми в Пловдив, т.е. дадени или продадени са от бившата ми съпруга.
След болести, болници, изгонване вече се стигна и до там. В продължение на една година пиша жалби, паказвам съдебни решения и ... нищо.
Не знам какво да правя, но ако се случи нещо с мен поне д асе знае, че това е поръчка от бившата ми съпруга. Публикувам тук, пред всички последния съгнал и списъка с нещата, които ми бяха обрани. Това е - нямам никакъв друг изход или подкрепа отнякъде.
До Министъра на МВР, гр. София
До Районна прокуратура - гр. Пловдив
До директора на ОДП - гр. Пловдив
Изложение - сигнал
от Христо Марков Марков - с адрес за кореспонденция с. Брестовица, община Родопи, ул. "Захари Стоянов" № 4 и тел. за връзка - 0877-799-495 и 0887-977-773
Уважаеми Господа,
Пиша Ви с надеждата, след една година многократни изложения и сигнали, най-после някой да ми обърне внимание, защото на всичко отгоре вече става дума и за живота ми.
От 03.12.2013 г. съм изхвърлен от собственото ми жилище в гр. Пловдив, ул. "Петър Шилев" № 16, ап. 42 по сигнал от бившата ми съпруга Василия Димитрова Маркова /ЕГН 6402094473/ и със съдействието на полицаи от Трето РУ на МВР-Пловдив по ЗЗДН. Без храна, без пари и без дрехи. В жилището ми останаха изключителни ценности /древни монети, картини, икони, редки книги и над 10 000 документа/.
Не бях допуснат да си взема нищо от тях, независимо от решенията на съда, но полицаите от Трето РУ на МВР-Пловдив се подиграваха, разкарваха ме и дадоха да се разбере, че са зависими от съпругата ми или от хора, които стоят зад нея /съмненията ми са за лицето Георги Тодоров Гергов/.
С часове, дни наред инспекторите в това районно управление /Колачев, Иванов, Ангелов и още поне дузина/ ме разкарваха и се подиграваха и ми заявяваха, че нищо няма да направят. Отказах се въобще да се обръщам към тях, защото очевидно са зависими или корумпирани.
На 02.05. 2014 г. бях допуснат от големия ми син Никола да си взема трудовата книжка от къщи и видях, че ми липсват всички ценни неща, картините и документите. Предупредих го да каже на майка си да ми върне нещата. Прилагам Ви непълен опис на ценностите, които липсват от апартамента ми.
Признавам, част от древните монети/тракийски и гръцки/ съм купувал от иманяри, бях подготвил опис, за да ги декларирам, но друга част от тях, картините, марките и книгите съм купувал или са ми подарък от приятели като бившия военен министър Александър Сталийски, подуправителя на БНБ Мартин Заимов, бившия председател на НС Йордан Соколов, Стефан Савов и Христофор Събев.
Нещо повече, от години съм събирал документи, до които съм имал достъп през годините като член на Комисията по досиетата във Великото народно събрание, като секретар на парламентарната група на СДС в 36 Народно събрание и като член от 1991 до 2007 г. на Върховния съвет на Демократическата партия. Допълнително последните години работих активно в новата комисия по досиетата по четири проекта и постепенно архивът ми набъбна на повече от 10 000 архивни единици.
Нямаше да Ви пиша, ако на 20 август не се случи нещо, което ме кара с основание да се страхувам за живота си. Около 23.00 часа се чуха силни удари по външната врата на виличката ми, в която живея в с. Брестовица. Станах, излязох на двора и отидох да отворя.
На въпроса ми "Кой чука?" получих отговор: "Отваряй, полиция." Отворих. На улицата беше паркиран голям черен джип/за марката не мога да съм сигурен/ и пред вратата бяха трима души. Един от тях ми каза "Ти на голям тарикат се правиш, бе!" и ме удари в корема. Паднах по стълбите, а другият ме ритна, хванаха ме, извиха ми ръцете на гърба и ме вкараха във виличката.
Там успях да ги разгледам: един по-възрастен мъж, среден на ръст, слаб, около 50-60 годишен, с прошарена коса и двама млади, здрави мъже, единят, от които бе с татуировки по двете ръце/този, който ме удари/, с плитка, доста висок, а другият дебел с гола глава, черна фанелка с къси ръкави и надпис и снимка на АС/ДС. Мога да ги разпозная без проблем, ако ги видя пак. Попитах ги какво искат и тогава възрастният ми каза: "Да не се правя на много отворен, да спра да пиша насам-натам и да размахвам документи, че можело да ми се случа най-лошото".
И с едната си ръка показа жест с показалеца все едно, че стреля. Казах му, че не знам за какво става въпрос и той извади документи/оригинали!/, които са от личния ми архив.
Поне тези три или четири документа видях - едно изложение на кап. Димитър Кръстев от РДВР-Пловдив от 1992 г., в които се говореше за корупция, кражби и изнудване в регионалната дирекция, сочеха се и прикрити агенти на ДС в службите; автобиография на бившия директор на РДВР - Пловдив Илиян Йорданов от 1992 г., която той ми даде, когато кандидатстваше за началник на Трето РУ-Пловдив, жалба на убиеца от Цалапица Петър Рудов до Ал. Йорданов - председател на 36 НС, в което той разясняваше и сочеше имена на хора, които са му дали пари, за да организира бунтовете в селото срещу ликвидационния съвет през лятото на 1992 г. и част от кредитното досие на Георги Калапатиров-Италиянеца от 1994 или 1995 г., мисля, че бе запис на заповед.
Бях изумен, а възрастния мъж ми каза, че трябва да спра, защото са много по-силни от мен и пак ми показа този жест с показалеца, каза нещо то рода на "Престани да се жалваш насам-натам, че...". След което тримата излязоха.
Нямаше на кой да се обадя, защото виличката ми в Брестовица е почти в гората и около нея няма жив човек по това време.
Уважаеми Господа, тези документи не могат да бъдат никъде от другаде, освен от личния ми архив и не бяха копия, а оригинали/аз имам навика всеки документ да го снимам/!
Мисля, че това е дело /ме е поръчала/ на бившата ми съпруга Василия Маркова, защото след 30 год. брак знам, убеден съм на какво е способна за пари, а в момента, ако е разпродала личните ми ценности тя разполага с ОГРОМНИ пари.
Нямам никакво друго обяснение за това, което се случи на 20 август!
Пред Вас настоявам да постановите и извършите обиск в нейния офис, находящ се на адрес гр. Пловдив, ул. "Стара планина" № 6 - имам основателни съмнения, че там са изнесени и укрити част от ценностите и архивите ми, както и да направите проверка на данъчните и` задължения, както и на фирмата и`, въпреки че се съмнявам да е вкарала тези пари в банковите си сметки.
Моля Ви по никакъв начин да не информирате или търсите съдействие от полицаи от Трето РУ на МВР-Пловдив, защото там работят не полицаи, а класически мутри, нямащи нищо общо с полицията. И се съмнявам, че част от информацията изтича именно от тях.
Уважаеми Господа, ако се случи нещо с мен искам да имате предвид, че поръчката е от бившата ми съпруга Василия Димитрова Маркова. В това съм повече от убеден. Надявам се да получа защита от Ваша страна, ако е възможно.
21.08.2014 г.
Гр. Пловдив
С уважение:
/Христо Марков/