Със своите 3346 души на квадратен километър, Пловдив е най-гъсто населеният град в България. Общината, която няма и педя земя извън входно-изходните си табели, заема едва 0,89% от територията на областта, макар че тук са концентрирани 53% от жителите. Пловдив се задъхва все повече. Варианти за изход от проблема обсъди Консултативният съвет при кмета.
Подробрости за какво си говориха уважавани пловдивски общественици и специалисти - в интервюто на Plovdiv24.bg със секретаря на съвета Христо Лазаров:
- Господин Лазаров, защо избрахте тази тема? Сагата с референдума в Ягодово е към своя край, а и новата власт готви ново териториално-административно деление на страната...
- Не обсъждахе дали и по какъв начин Ягодово и Крумово ще се присъединят. Идеята на кмета е отново да събудим обществеността да помисли за бъдещето на Пловдив в стратегически план. През 1887 г., когато е извършено първото замерване на градското землище, Пловдив е имал територия от около 140 хиляди декара. След непрестанно нарастване, през 1987 г. общината вече се е разполагала върху 1,3 милиона декара. После идва злополучният указ от 12 ноември 1987 г., който ни остави с по-малко от 102 хиляди декара, 54 хиляди от които заема компактният град. Пловдив няма къде повече да диша.
- Толкова ли е тежко положението?
- Според последните официални данни от 2007 г. населението е 376 726 души. Догодина предстои ново преброяване. Всекидневно тук влизат между петдесет и осемдесет хиляди да работят, да пазаруват, да консумират, да се учат и т. н. Огромната част от тях са от близките села. Това е нормално. Би било ненормално обратното - ние да отиваме да учим в Труд или Стамболийски.
- И какво предлагате?
- Преобладаващото мнение е, че чисто административното увеличаване на Пловдив ще е грешка. Ако се увеличава само за да може някой да почне да продава и да се изяде отново плодородна земя за някаква промишленост, ще сбъркаме. Без промишленост не става, но защо да е на най-чистата и плодородна в Европа земя, каквато е нашата. В община "Марица" са направени много, големи и интересни инвестиции, но върху първокласна земя.
- Как ще се стигне до това увеличение?
- Не искаме насилствено и изкуствено да увеличаваме Пловдив. Поставяме началото на една широка дискусия, в която да разгледаме нещата комплексно - и пътната инфраструктура, и жп-ринга, и водата от Въча. Докато повечето хора от юг искат присъединяването, на север - поне официално, никой не е заявил подобно желание. Хората сами подсказват реалните неща. Още през 1981 г. ландшафтни архитекти изказаха мнението, че шансът на Пловдив за развитие е към Родопската яка - Брестник, Първенец, Храбрино... Там има пет-шест села, жизнено свързани с града.
- А откъде ще се вземат терените за индустрия?
- Не са необходими специални нови индустриални терени. Имаме си достатъчно, но трябва да се огледат, прецизират, доуплътнят, разработят и да се даде възможност на бизнеса да работи там. Много още възможности ще се ще се появят в хода на дискусията.