©

Гледат ме учудено. Все пак десетина дни след погребението Личкана склонява да проговори пред "ШОУ" за първи път от много време. От август той е на свобода, след като лежа 2 години в затвора заради това, че, вбесен от забележка къде е паркирал джипа си, удря шамар на пловдивски зъболекар. Казва, че са го тикнали на топло, защото е той, а не някой обикновен гражданин. Твърди, че първата му присъда за рекет е била заради това, че е бил натопен от човек, на когото е помогнал. Залавян е в миналото с незаконни оръжия. Заявява, че свободата е най-скъпото и ценно нещо. С Личкана си говорим за знаковото му минало, когато беше близък приятел и представител на братята Васил и Георги Илиеви за Пловдив, за емблематичния Козел, за "самоубилия" се преди месеци бизнесмен Апостол Коларов, за килъра на митничаря Георги Дребчев, за възраждането на ВИС-2...

- Запознахме се с вас на погребението на Георги Рогачев. Изглеждахте много горд и много тъжен - какво си мислехте тогава?

- Какво да си мисля? Всичко това, което стана, е абсурдно! Бях вбесен, не мога да повярвам как тълпа от цигани отива и пребива двама души! Единият, както видяхте, почина, а другият, мой голям приятел, Кольо Рогачев, беше със счупена челюст и също пребит. На погребението жандармерия охраняваше циганите, а не хората, които са заплашени от тях! Това е абсурдът на нашата държава!

- А изпитвахте ли чувство на безпомощност?

- Вбесен - да, ядосан - да, но аз никога не съм бил безпомощен. Надявам се да има правосъдие, надявам се всеки да си получи заслуженото в цялата тази драма. Не може... и ние не разбираме защо 60 души са нападнали Георги и брат му, а от тях само двама са в ареста и ще бъдат съдени?! Не разбираме как роми върлуват постоянно, изнасилват и трепят старици, обират пенсионери, правят какви ли не пакости...

Относно случая с Рогачев, смятам, че тези, които са в ареста, прикриват другите. А трябва да бъдат осъдени всички, които са нападнали братята, не само Николай Сребрев и племенника му! Не може така да се трепят хора безнаказано!...

След като има правосъдие за едните, трябва да има и за другите. Разберете, аз също загубих брат, макар и не при такива обстоятелства. Много е тежко. Не се забравя тая мъка. Но тук дори не говорим за моя приятел Кольо Рогачев, брат на утрепания, а говорим за всички жертви на циганите през годините.

- Пред мен лично вие и Кольо споделихте, че няма да търсите вендета и възмездие от ромите в Розино, но очаквате справедливост от държавата. Как мислите - дали ще я получи семейството на загиналия?

- Силно се надявам, именно за това декларирахме, че няма да отмъщаваме. Но, подчертавам, чакаме справедливост, надяваме се да бъде реална и безпристрастна.

- Да ви върна на вашата личност. Сега, когато сте вече на свобода, с какво се занимавате, мина ли ви ядът и бесът от затвора?

- Е, това нещо няма как да ми мине, то не се забравя. Но съм добре. Радвам се на свободата си, няма по-велико нещо от свободата! Няма да търся отмъщение, това го обявявам официално от страниците на вашия вестник. Занимавам се с бизнес.

- Законен ли?

- Да, напълно законен, занимавам се с бизнес в сферата на търговията.

- Преди няколко месеца първо от страниците на "ШОУ" Росен Карана проговори, че се възражда ВИС-2. Това вярно ли е, каниха ли ви да се върнете при тях? Някога вие бяхте приятел и представител на убитите братя Васил и Георги Илиеви за Пловдив...

- Да, вярно е, каниха ме. Няколко човека ми се обадиха.

- Действително ли тече възраждане на групировката или това са просто носталгии на хора, които страдат по миналото?

- Не знам. Според мен това е невъзможно. Сега нещата не могат да се случат така, нито пък миналото може да се върне. Както ви казах, обадиха ми се няколко човека да ме канят, аз категорично отказах. Това звучи несериозно, няма как да стане!

Аз съм чист, не искам да ме свързват с каквото и да е от миналото. За това и отказах

- Росен Карана ли ви кани лично да се върнете?

- Няколко души, няма значение кои. Но, както подчертах, не вярвам във възраждането на ВИС 2. Това са мечти. Знам, че тече такъв процес, пожелавам им успехи.

- А има ли хора от Пловдив и региона, които ще се върнат там?

- Вероятно има, но аз не знам кои са.

- Вие познавате ли сочения за килър на митничаря Георги Дребчев - Божидар Атанасов? Убийството беше извършено преди 15 години, но едва сега, преди няколко месеца, е разкрито. По онова време, когато и вие сте били в ъндърграунд средите, нещо чували ли сте по този случай? Спрягат Божидар Атанасов и за убиец на пловдивския бизнесмен Огнян Харизанов-Оги Лудия...?

- Аз познавам добре Божидар Атанасов. Той е мой приятел от детинство, израснали сме заедно. Това, че го обвиняват, че е килър на митничаря и на бизнесмена, е меко казано абсурдно! Подчертавам - Божидар не се е занимавал с мокри поръчки и няма как той да е извършил убийствата!

- Е, как - прокуратура и полиция го обявиха официално това!?

- Много често не излиза вярно това, което те казват. Ние бяхме в затвора заедно с Божидар сега. Той лежи за някакви дребни наркотици, грамчета трева. Смешна работа. Но да е убиец, никога не съм чувал, нито пък бих го повярвал.

- Според разследването за едното убийство, приятелят ви е взел 60 хиляди лева за първата мокра поръчка - тази на митничаря Георги Дребчев...?

- Вие разбирате ли, че той никога не би се наел да извърши такова нещо?!

- Да ви питам за още една знакова фигура. Преди повече от половин година се самоуби бизнесменът Апостол Коларов в Пловдив. Какво знаете по този случай?

- Да, познавах го. Беше свестен и стабилен човек. Никой не вярва в самоубийството му. Всички мислим, че е ликвидиран. Моят бизнес обаче няма общо с неговия, а и по това време аз бях още в затвора. Знам, че имаше златарски магазини и кафенета, но нямам идея кой може да го е убил. Съжалявам за него.

- Мои източници споменаха за една руска връзка - може ли оттам да е дошла поръчката за убийството на Тольо?

- Не зная, нямам представа, но не вярвам в самоубийството.

- Какво се случва с емблематичния бизнесмен Божидар Анастасов-Козела, поддържате ли връзка?

- Рядко. Той рядко стои в Пловдив, повече в чужбина. Всеки по пътя си. Когато има нещо и се налага, се чувам и с него, и с всички стари приятели. Сега животът ми е чист, на светло, не искам миналото да е моя сянка. Както подчертах, свободата е най-ценното нещо на света.

Източник: в. "Шоу"