Преди броени минути кметът на Пловдив Славчо Атанасов символично поби на копие споразумението за софийския боклук, предаде репортер на Plovdiv24.bg.
"През лятото на 2009 г. през 1 час получавах обаждания от правителството, за да приемем спешно 100 хил. тона софийски боклук. Знаете, позицията на пловдивчани бе категорично против това. С много усилия аз успях да убедя общинските съветници да ме подкрепят да приемем боклука, защото иначе държавата трябваше да плаща на ЕС глоба в размер на 50 хил. евро на ден. Договорката беше следната: 100 хил. т боклук срещу 26,5 млн. лв. за Пловдив. Подписахме въпросното споразумение според което за 2010 г. до 17 ч. на днешния ден държавата трябваше да преведе на Пловдив 15 млн. лв.", каза кметът.
До момента в общината са преведени само 2 млн. 853 хил. лв. останалите 12 млн. и 150 хил. лв. ги няма. Въпреки огромните усилия на община Пловдив в държавния бюджет за 2011 г. не са предвидени и други 10 млн. и 700 хил. лв. за Пловдив.
"Това е гавра с Пловдив! Кощунство е, че Пловдив внася над 1 млрд. лв. в държавната хазна, а получава едва 10% от тях обратно", възмутен бе Славчо Атанасов.
В продължение на близо 1 г. кметът и неговия екип са направили всичко възможно градът ни да получи парите си. На изпратените 20 писма, от които нито едно от тях с ултимативен тон, няма отговор.
"Това не е нормално в една нормална държава", крайно развълнуван каза кметът.
Точният аналог на постъпката на Славчо Атанасов е битката при Клокотница през 1230 г. на 9 март. Тогава Иван-Асен II побива на копие нарушения договор от Тодор Комнин.
Във връзка с друг подобен аналог в нашата история Славчо Атанасов каза: "Крум е бил доста по суров и направо е набил на копие главата на Симеон Дянков, извинете на Никифор".
До 3 януари копието със споразумението ще бъда на терасата на общината, а след това ще бъде в кабинета на кмета, докато не започнат да се изплащат парите от софийския боклук.
Естествено това бе символично, защото бе побит не оригиналния документ, а негово копие.
Всички присъстващи журналисти присъстващи в залата останаха безмълвни.