Кмет за пример: Знакови обекти в Пловдив са разкрити по негово време

Разкриването на археологията на Пловдив започва по времето на кмета Диран Парикян, съобщи в предаването "Цветовете на Пловдив" на Радио "Фокус" историкът Видин Сукарев, от РИМ "Пловдив". "Естествено, можем да кажем, че още преди Парикян е имало археологически разкрития, през годините след Освобождението. Но системно археологически проучвания започват да се правят от 50-те години нататък. Изобщо, тогавашната тоталитарна държава е полагала не малко усилия  за това, макар че една част от тях не са били в съвсем правилна насока", посочи Сукарев.

По думите му, Старият Пловдив придобива статута си на по-специално място, на "архитектурно-музеен квартал" с едно Постановление от 22 май 1956 г. Тогава започват по-целенасочени реставрационни дейности, включително и археологически такива. През 60-те години те се задълбочават, но най-много са дейностите през 70-те и в началото на 80-те години.

"Например, през 70-те години са разкрити най-знаковите обекти като Римския стадион, Античния театър, Източната порта, също така археологията, около пощата, или “Форума", Базиликите, подлезите. Тези разкрития всъщност са реално и заради множеството строителни дейности, които се предприемат на широк фронт през 70-те и 80-те години, по времето пак на Парикян и на Христо Мишев, които действително имат много сериозна роля в това отношение, не случайно Пловдив получава Международна европейска награда за опазване на културното наследство през 1979 година", разказа Видин Сукарев.

"Пише се, че тази награда е на Стария Пловдив, но всъщност тя не е на Стария Пловдив, тя е на Община Пловдив, пък Старият Пловдив е причината да бъде дадена тази награда. За съжаление обаче, моите усилия така и не могат да се увенчаят с успех да се разбере къде е отишъл този златен медал, никой не може да каже. Той е присъден по времето на Парикян, а по времето на Христо Мишев е приет", добави историкът.