Караколев: Цените на агнешкото месо вече надхвърлят разумните граници

Предстоящият Великден се очертава като по-скъп за българските потребители, показват анализи и експертни мнения от сектора на животновъдството. Основните причини за поскъпването се крият не само в повишеното търсене около празниците, но и в нарастващите разходи по цялата производствена верига.

В телевизионно интервю председателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев заяви пред БНР, че цените на агнешкото месо вече надхвърлят разумните граници. По думите му нормалната цена би следвало да бъде между 14 и 16 евро за килограм, като стойности над 17 евро трудно могат да бъдат оправдани.

Той уточни, че във фермите цените са значително по-ниски - между 5 и 7 евро за килограм живо тегло, а при продажба на месо достигат около 15 евро. В същото време вносното месо влиза на българския пазар на цени под 10 евро за килограм, което поставя под въпрос крайните цени за потребителите.

Според Караколев част от поскъпването се дължи на пропуски в сектора, включително липсата на навременни мерки като ваксинации на животните. Това е довело до намалено предлагане и съответно по-високи цени. Той подчерта и липсата на ефективни политики в подкрепа на животновъдството, като отбеляза, че фрагментираните помощи не дават реален резултат.

Допълнителен натиск върху цените оказва и рязкото поскъпване на горивата, което увеличава разходите за производство и транспорт. В същото време компенсациите за фермерите често се изплащат със закъснение, което затруднява сектора.

От своя страна председателят на Съюза на птицевъдите в България Ивайло Гълъбов увери, че недостиг на яйца за Великден няма да има, въпреки намаленото поголовие заради заболявания. Въпреки това, той призна, че пазарът остава напрегнат.

По негови данни цените на едро на яйцата в Европейския съюз са се увеличили с около 19% на годишна база, като България следва тази тенденция. Въпреки че ръстът не е драматичен, крайните цени за потребителите създават усещане за значително поскъпване заради различните технологии на производство.

Гълъбов подчерта, че преминаването към по-хуманни методи на отглеждане в Европа неизбежно води до по-високи разходи и съответно до по-високи цени. Тази тенденция ще се запази и в бъдеще.

Като допълнителен проблем той посочи забавянето на компенсациите за засегнатите ферми. По негови думи около 10% от поголовието, приблизително 500 000 кокошки, все още не е обезщетено, въпреки че европейското законодателство предвижда такива механизми.

Експертите обърнаха внимание и на засиления контрол върху вноса, който през последната година е довел до намаляване на доставките от Украйна. Потребителите са призовани да обръщат по-голямо внимание на етикетите и произхода на продуктите.

По отношение на нелегалните кланици Караколев коментира, че разкриването им е положителна стъпка, но не носи директна полза за българските производители. Основният риск според него остава липсата на контрол и възможността за разпространение на болести.

Той подчерта и значението на кооперативите като инструмент за стабилизиране на пазара, но отбеляза, че в България те не се развиват достатъчно - както поради липса на познания, така и заради административни пречки.

И двамата експерти са единодушни, че нарастващите разходи за енергия, горива и фуражи оказват сериозен натиск върху сектора. В комбинация с намаляващото потребление това създава предпоставки за задълбочаваща се криза в животновъдството.

Прогнозите остават песимистични - според бранша цените ще продължат да растат, което означава, че не само настоящият, но и следващият Великден вероятно ще бъде още по-скъп за българските домакинства.