- Достигането на "Съюз за Пловдив" до балотаж означава, че сме направили пробив в овехтялата партийна система. Нашият успех ще има отражение не само в Пловдив, но и в цялата страна, защото това ще е сериозна крачка към
осъзнатият мажоритарен вот, който е най-важен.
Истински се надявам пловдивчани да направят крачка към този пробив. Така ще покажем, че хората в Пловдив са достатъчно зрели. А всички хора в България ще видят, че силни и открити кандидати могат да наложат дневния ред, да представляват достойно хората и да отстояват техните интереси. Това вече не е монопол само на партиите.
- От кого очаквате подкрепа? От лявото или от дясното пространство?
- Очаквам подкрепа от пловдивчани. Не водя преговори с нито една партия, не участвам в договорки. Всички вече знаят, че аз не обещавам постове. Целта на "Съюз за Пловдив" е точно
да наложим нов модел на управление, в който решенията се взимат в Пловдив - от пловдивчани, за пловдивчани и пред очите на пловдивчани. Ако влезем в някакви договорки, това означава отново да възпроизведем досегашния модел, а "Съюз за Пловдив" не беше създаден за това.
- В своята история Пловдив не е бил управляван от жена. Смятате ли, че ще можете да преборите консерватизма на пловдивчани?
- Пловдивчани са консервативни в добрия смисъл на думата - уважават историята и традициите си, семейството, съседите. Не мисля обаче, че има негативно отношение към жените на ръководни позиции. Освен това аз не разделям хората, с които работя, на мъже или жени. За мен има качествени, открити и работливи хора, а има също така и мързеливи, невежи и непочтени. Това е важното. За съжаление, в българската политика отсъства достойното мъжко поведение като символ за спазване на дадената дума, ясна позиция и честна игра. Липсват откритите правила и честната битка.
- Какъв резултат очаквате лично вие на 25 октомври?
- На 25 октомври аз се изправям срещу лошото управление на Пловдив. Не ме интересуват имената на сегашни или бивши кметове на града ни - на тяхно място можеше да бъде някой Драган или Петкан. Просто те сами се превърнаха в част от проблема на града ни, не от решението.
- Как ще убедите хората, че ще наложите нов модел на управление във втория по големина град, след като два мандата сте общински съветник?
- Точно работата ми в Общинския съвет ми дава увереност да поискам доверие от пловдивчани за кметския пост. Винаги съм имала последователни позиции. Предлагали сме работещи решения и сме се противопоставяли на действията на мнозинството, които не са били в интерес на Пловдив. През тези години съм се нагледала на срамни договорки зад гърба на пловдивчани и никога, нито за едно решение аз и колегите ми от "Съюз за Пловдив" не сме участвали в тези пазарлъци. Нямахме обаче достатъчно съветници, за да прокараме добрите решения и мнозинството редовно отхвърляше нашите предложения. Затова сега издигаме листа за Общинския съвет, затова и лично аз заставам начело, защото искаме да дадем знак, че най-важните решения се взимат точно там.
"Съюз за Пловдив" води кампания лице в лице. Ние се срещаме всеки ден със стотици хора. Искам повече хора да разберат, че европейското значение на местното самоуправление е управлението да бъде близо до хората. Вярвам, че в Пловдив ще направим първата стъпка.
- Съгласна ли сте, че през последните 4 г. Пловдив е променен - ремонтирани са основни булеварди и улици, обновен е центърът, а градът е избран за Европейска столица на културата през 2019?
- Ако кажете на някой пловдивчанин, че градът ни бе избран за Европейска столица на културата заради някой чиновник в общината, това ще е нелепо. Пловдив е столица на културата - така е от хилядолетия и това няма връзка с името на кмета. Градът ни бе избран за Европейска столица на културата въпреки някои действия на управлението, а не заради него.
Иначе е прекрасно е да се ремонтират булеварди. Прекрасно е да имаме фонтани. Но хубавата новина свършва дотук. Пловдивчани много добре виждат, че на повечето ремонтирани места асфалтът вече не издържа и отново започват кръпки.
Един от основните булеварди - "6 септември" например, се преасфалтира през 2012 г. и година и половина по-късно вече се правят кръпки.
Друг основен булевард - "Цар Борис ІІІ Обединител", също беше асфалтиран за милиони левове, но само два месеца след това изби старият водопровод и отново се наложи ремонт и полагане на асфалт. Ако трябва да обобщя: цената на проектите е висока, а качеството на изпълнението - ниско.
Към ремонтите се пристъпва без предварително обследване на подземните комуникации. Темповете на работа са много бавни. Проектите са направени лошо, но са опаковани лъскаво, защото чрез асфалт и бетон парите се усвояват най-лесно. Така е най-лесно да твърдиш, че нещо се върши.
Пловдивчани не виждат обаче дълговете - последният изтеглен заем от 30 милиона лева ще бъде платен от нас заедно с лихвите за над 50 милиона. Срещу това задължение получаваме само асфалтиране, без разширение дори, на 7, 232 км улична настилка. Така 1 км асфалт излиза над 6 милиона лева - ами това е по-скъпо от някои магистрали.
- Възможно ли е без заеми изобщо? Все пак това са скъпи инвестиции?
- Възможно е. Само за един мандат чрез данък МПС пловдивчани наливат в местната хазна 60 млн. лв. Отделно чрез синя зона и паркиране са събрани над 10 млн. лв. От тези общо 70 млн.лв. нищожна част се е върнала в подобряване на градската инфраструктура.
Това са парите - ако те отиват само за инфраструктура, ако търговете са отворени за повече фирми и се постигнат по-ниски цени, ако контролът е засилен, а изискванията - завишени, тогава ще получим много повече нови улици и тротоари за същите пари. Това също е част от промяна на модела на управление.