Oсобеностите на Българския преход доведоха до това, че такива паметници на Червената армия има из цяла България, в почти всеки голям български град - Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив. Някъде те доминират в културния пейзаж - например в Пловдив. Когато човек погледне Пловдив от 10-20 км, той вижда тепетата с Альоша върху тях", каза доц. Тодор Чобанов в ефира на БНТ.
"Това е една пропаганда система, облечена в изкуство."
"Паметникът на Съветската армия и останалите подобни ни разделят. Паметниците трябва да ни обединяват, те трябва да символи на обществото. Ние не сме единодушни за миналото и това създава много проблеми. Около 20 % процента от населението продължават да изпитват радост от мисълта за 9 септември. Това намалява като процент, защото все пак става дума за едни демографски процеси. Има хора, които още си харесват този празник, но има и такива, които не приемат тоталитарната идеология и такива, които с потомци на репресирани."
"Фактите са, че България успява запази до 5 септември 1944г. добри отношения със СССР. Да, България е съюзник на Нацистка Германия, но същевременно не изпраща войски на фронта, спряна е депортацията на българските еврие. Имаме една Бъулгария, на която СССР безпричнно обявява война. След преврата на България е наложен тоталитарен режим от съветски тип, наложен е диктатор като Вълко Червенков, който имитира Сталин. Създадени са лагери и започват репресиите."
“Ако искаме да имаме ясно бъдеще с ясен европейски хоризонт, трябва да разкажем собствената си история с личности, които обединяват и са наистина важни за нас. Без Борис ние нямаше да станем християни, нямаше да се приобщим към европейската цивилизация. Как щеше да мечтае Левски да се подравним с другите европейски народи, ако не беше Борис Кръстителя? Българската история трябва да бъде увековечена по един позитивен начин", каза още доц. Чобанов.