Инженер от Пловдив е сред разработчиците на уникално средство за третиране на ракови образувания, което щади здравата тъкан

Да искаш, значи да можеш – този житейски принцип отвел студента от специалност "Електротехника“ на пловдивския филиал на Техническия университет до реализация на мечтата му. А тя e ЦЕРН – най-голямата в света лаборатория по физика на елементарните частици. Мирослав Атанасов, който е завършил ЕГ "Пловдив“ и има задълбочени познания по своята университетска специалност. А заедно с това и младежката увереност, че трябва да опита.

Въпреки че го разубеждавали, че ЦЕРН не е за всеки, а и че все още е твърде млад.

"В ЦЕРН пристигнах през 2011 г. по двугодишна програма. В началото имах известни административни спънки, но хората, при които започнах, намериха за мен друг проект: да разработвам електромагнити за ускорител за адронна терапия. С него се унищожават ракови клетки в човешкия организъм, като се атакуват със снопове от заредени частици с протони.

Съоръжението МедАустрон е австрийско и е инсталирано близо до Виена. В ЦЕРН извършихме голяма част от производството на отделните компоненти на ускорителя и създадохме цялостния му дизайн. Така създадохме перспективно средство за третиране на ракови образувания, което щади здравата тъкан. Чрез снопове от протони се "обстрелват“ с радиация само клетките, които искаме да унищожим.

"Радиацията прекъсва ДНК връзките в туморните клетки и те спират да се възпроизвеждат. Докато стандартната лъчетерапия не щади нищо, тя просто убива наред и реално не може да достигне в дълбочина. Проблемът е, че за да се създаде такъв център, трябва да се изгради цяла болница около него, защото се прави голям ускорител на частици. Вече имаме идея да направим машината миниатюрна, да стане като скенер и всяка болница да си го има“, разказва Мирослав.

По този проект той работи 7-8 месеца. След което се отваря работно място в същата секция на ЦЕРН. Кандидатства и печели петгодишен трудов договор. Идеята на ЦЕРН с петгодишните договори е постоянно да обновяват персонала си и да влизат нови хора, които не се занимават само с физика на ускорителите. Така привличат и специалисти от индустрията, които имат друг ценен опит. Инж. Атанасов вече е сключил постоянен трудов договор.

ЦЕРН отвътре 

Европейската организация за ядрени изследвания е основана през 1953 година. Договорът за създаването е подписан в Париж, а самият научен център е със седалище в Женева Швейцария, на границата с Франция. В ЦЕРН членуват 24 страни от Европа и още 8 са със статут на наблюдатели. Част от съоръженията са над земята, а други – на 100 метра под земната повърхност на Швейцария и Франция. България е член на организацията от 1990 година. В ЦЕРН постоянно работят 2500 специалисти. Още 8000 физици и инженери от 580 университета от 85 страни работят временно по конкретни проекти. Годишният бюджет на научната организация е близо 1 милиард евро, като той се събира от страните членки в зависимост от техния брутен вътрешен продукт.

"Имаме голям комплекс от ускорители на частици, които поддържат експериментални зони, в тях ние трябва да доставяме снопове протони, йони или най-общо лъчи. Те се използват за фундаментални изследвания. Комплексът трябва да работи постоянно, за да имат физиците достатъчно частици, които да изследват. Фундаменталната физика е трудна и трудно разбираема, но тя е един от пътищата да опознаем материята и да я разберем“, казва Мирослав.

Парите, влизащи в бюджета на ЦЕРН се разпределят по департаменти в зависимост от дългосрочните програми, които те осъществяват. Значителна част се връщат към европейските производители под формата на индустриални поръчки – за суров материал, за готови изделия, както и под формата на трудови договори, програми за обучения на стажанти, студенти, докторанти и т.н. Научният продукт, който създава ЦЕРН, не се продава.

"Знанията, които добиваме не са защитени с патенти, а са достъпни за всеки. От технологията на детекторите са се развили всички болнични скенери. Тук започна и проектът за медицинските ускорители. Вече работим да ги направим по-компактни и по-достъпни, защото сега са скъпо съоръжение. Австрийския ускорител МедАустрон излезе около 250 млн. евро“, разказва инж. Атанасов.

Пред студентите 

Инженер Мирослав Атанасов откликва на поканата на Техническия университет и на 28 март ще изнесе дистанционна лекция на студентите в аулата на филиала.