Двама съвършено различни художници с обща изложба в Пловдив, обединени от Хегеловата диалектика

Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с доц. д-р Сузана Николова, куратор на изложбата "Теза / Антитеза / Синтез. Живопис на Петър Пиронков и Свилен Стефанов".

Какво обединява тези толкова различни художници?

Обединява ги това, че и двамата работят в сферата на живописта, че са съвременни български художници. Също така и двамата имат специален интерес към големия формат, голямоформатната мащабна живопис. И всъщност, в този проект са представени техни живописни платна от последните няколко години. Включително и от 2026 г. вече, съвсем нови произведения. Също така ги обединява и това, че и двамата са много активни личности в художествения живот.

Проф. Свилен Стефанов е изкуствовед, преподавател в Художествената академия и е много активен художник, който има редица самостоятелни изложби зад гърба си, участва в много проекти в България и в чужбина.

Петър Пиронков пък също е доста изявен художник-живописец, но той е и заместник-директор на Художествената галерия в Смолян. Той е много активен в художествения живот на града – свързан е с Историческия музей, с Къща-музей "Петър Пиронков" и много други активности в сферата на изкуството. И това, че и двамата са така да се каже хора, които живеят много динамично, много активно, правят много самостоятелни изложби. Те не са от творците, които не отчитат времето, което минава и чакат музата да ги навести. Това са хора, много активни в работата.

И все пак, каква е провокацията към зрителя в тази изложба, във вашата концепция?

Ами, може би провокацията е именно в това, че те са много различни. На пръв поглед изглеждат като автори, които може би нямат много общо в езика на живописта, но точно това именно е може би закачката с публиката и това е интересното, че едни на пръв поглед много различни автори могат да бъдат представени всъщност много успешно заедно.

При Петър Пиронков акцентът е повече върху по-духовното, библейските теми за възраждането, за възкресението, за изкуплението и т.н. Докато при Свилен Стефанов има концептуални текстове, които са свързани с киното, с историята на изкуството, с философията. Те са един такъв втори пласт в живописта, по-концептуален. Така че те двамата са наистина много различни. Но пък от друга страна ги обединява отношението към самата живопис като вещественост, като материалност, самата живописна картина, самото платно, защото това са едни художници, които работят с една класическа живописна техника.

Единият от тях – Свилен Стефанов, той използва текстове обикновено в картините си, което винаги ми е било интересно. Интересна е неговата живопис, малко по-директна, като че ли. Какво още можете да кажете за него?

Проф. Свилен Стефанов е и изкуствовед, и художник. Той е автор на много книги по история на българското изкуство, като "Авангард" и "Норма", и много други книги. Също така той е идеолог и един от създателите на група XXL, която съществува в София в средата на 90-те години, и също така и на галерия XXL, където се представяха много радикални изложби. И това беше едно голямо събитие в съвременното изкуство в България. Там се представиха изложби, които останаха в историята на българското изкуство. Разбира се, тази група продължава да съществува и през 2017 г. направихме една голяма изложба на групата в Националната галерия в Двореца.

Всеки един от членовете на тази група продължава да се развива много силно. Част от тях са в Америка, други започнаха работа като преподаватели, но проф. Свилен Стефанов, освен всичко това, което има зад гърба си като участие в група XXL, има и редица самостоятелни изложби, както казах. Неговата живопис е характерна с това, че той създава една голямоформатна живопис в издължени по хоризонтала формати, в които се развиват едни сюрреалистични действия с едни групи от хора, примерно, които участват в някакви процесии например, обесват Хегел наопаки, погребват културолози, погребват труп и т.н. Това са едни сюрреалистични, невъзможни композиции, които се развиват на фона на някакъв фантастичен пейзаж.

И както вие казахте, винаги участва текст, който не е обяснение на някаква илюстрация, а това е просто нещо интересно, свързано с размислите му, с историята на изкуството, на киното и т.н. Така че винаги в картината присъства повече от един пласт – втори, трети пласт, винаги има нещо двусмислено. Неговата живопис е много концептуално наситена с различни смисли. От живописна гледна точка това е една класическа живопис, която се изгражда с много велатури. Едно много фино наслагване на живописните слоеве, като копринени воали един след друг, прозрачни, докато се получи това сложно, сложно напластяване на живописта. Разбира се, вече от гледна точка на самата живописна повърхност човек може да открие изключително много интересни детайли, изключително богато нюансиране и т.н. И това е, което ги обединява Свилен Стефанов и Петър Пиронков – самото отношение към живописта като живописна повърхност, като предмет на изкуството.

Каква е основната теза на този ваш кураторски проект и съответно антитеза?

Да, "Теза / антитеза". Всъщност името на този проект произлиза от Хегеловата диалектика. Но в нашия случай нещата не са така тясно обвързани с философията, а по-скоро сме искали да кажем, че дори единият да е антитеза на другия, в крайна сметка се получава синтез, и че това наистина е един диалог между двамата художници. Както казва Петър Пиронков, това е диалог между двамата. И в този диалог те откриват нови неща за изкуството и нови неща за себе си, те двамата по време на този проект, който възникна в Смолян. След това го представихме в Бургас, в Стара Загора, сега предстои в Пловдив, след което пък ще гостуваме в Казанлък и накрая ще завършим в София. И в този диалог между двамата, между тази теза и антитеза, се получава именно синтезът, нещо общо, което всъщност е в името на изкуството. Защото когато се показват двама автори, винаги е хубаво те да бъдат равносилни, да бъдат равностойни, не единият да засенчва другия, единият да е за сметка на другия.

В нашия случай мисля, че се получи това нещо – всеки свети със собствена светлина, защото всеки един от тях има много силен живописен език, много силен индивидуален стил. И публиката ги познава и ги различава, и ги търси. Всеки един от тях си има своите ценители, почитатели, последователи и т.н. и това е една публика, която следи всички тези изяви. Те не са непознати автори, които сега ги представяме пред публиката. И може би синтезът е именно в този резултат, който ние показваме и който аз като куратор имам огромното удоволствие и аз самата да участвам в това нещо и аз също непрекъснато да уча от тях нови неща, свързани с изкуството.

Тази ваша изложба е пътуваща и вече сте били на няколко места. Как се приема тя от почитателите на този вид изкуство?

На всяко място, във всяка галерия изложбата изглежда различно, което за мен като куратор е най-интересната част от проекта. Защото той си има собствен живот. Той се зароди в Смолян, където галерията е много голяма, прекрасна, с прекрасни условия, и там изложбата изглеждаше по един начин. Когато я представихме в Бургас, където Градската художествена галерия се помещава в сградата на синагога – галерията някога е била синагога, беше абсолютно различна, коренно различна изложба. Атмосферата е друга – Бургас, морето, публиката и т.н. Абсолютно различна изложба. По същия начин – в Стара Загора, където пък сградата е била хали. Фантастичната сграда на Стара Загора с фантастичната колекция на галерията и разбира се, невероятният екип от изкуствоведи и художници, които са много квалифицирани. Там пък изложбата звучеше много модерно, в едни обновени, прекрасни зали.

И аз наистина само мога да се радвам като куратор, че на всяко място, където ние отидем, срещаме изключителни колеги, изключително съдействие, хора, които наистина си обичат работата. И всъщност ние не сме екипът на изложбата – ние ставаме един общ екип с екипа на галерията и затова нещата се получават толкова добре.

По същия начин е и с Пловдив. Нашата екипна работа е започнала много отдавна. Ние имаме тяхната подкрепа, всичко правим заедно, ние сме в синхрон в изграждането на всичко това, което се надяваме сега да зарадва публиката. Въпреки че това е една пътуваща изложба, тя на всяко място се изгражда наново заедно, съвместно с екипа на галерията. И тук е мястото да благодаря изключително много на Градска художествена галерия – Пловдив за прекрасната възможност да покажем нашата изложба, и то точно в залите за временни експозиции на Главната улица, на "Княз Александър І" №15. Много сме щастливи и го очакваме с огромно нетърпение, защото Пловдив наистина е културна столица на България, наред с другите големи градове. И аз съм много щастлива, наистина, че точно тук имаме възможност.

Колко произведения ще бъдат показани тук?

Произведенията са общо 46, в пълния комплект, в който пътуват за Пловдив. И  вече на място подреждаме нещата. Но се надяваме оптимално да можем да ги покажем в тези прекрасни зали на двата етажа. Всеки от авторите ще бъде разположен на по един самостоятелен етаж, което е прекрасно. Ще покажем и един филм за творчеството на проф. Свилен Стефанов. И се надяваме публиката да оцени това, което ние сме подготвили, и наистина да успеем да предизвикаме техния интерес. Защото наистина правим всичко с много вдъхновение, с много любов към изкуството. Защото аз мисля, че това е смисълът на всеки кураторски проект – не само много назидателно да слагаме дълбокомислени текстове, които хората трудно да разбират. Аз мисля, че трябва да успеем по някакъв начин да отворим вратите, да отворим прозорците наистина към публиката. Хората са много любопитни и много, много любознателни.