Имотните измами са сред най-разпространените форми на престъпност в България, твърди
Дани Каназирева, водач на кандидатите за народни представители в Пловдив и областта от дясното обединение Нова Република. Каназирева е убедена, че измамите могат да се ограничат, ако се промени законът. В момента българското законодателство не гарантира опазване на собствеността на гражданите.
Факт е, че хиляди хора и фирми са се разделили с имуществото си заради съмнителни сделки. Измамниците се снабдяват с копие или заверен препис от документа за собственост на имота, след което са готови да продадат апартамента или къщата на нищо неподозиращия собственик.
Сред най-често използваните начини е легализирането на собственост чрез т.нар. обстоятелствени проверки -при тях собствениците буквално бяха назначавани за такива. Много общински терени също преминаха в частни ръце чрез този вид сделки. Измами стават и с имоти на собственици, които отдавна са извън страната. При тези случаи истинските собственици си плащат данъците, но изведнъж се оказва, че имотът вече не е техен, защото е придобит чрез обстоятелствени проверки и бързо след това е препродаден.
Друга често използвана схема са т.нар. предварителни договори. Друга често използвана схема са т.нар. предварителни договори при извършване на измамите. Все повече зачестяват опитите за измами чрез прехвърляне на фирми - с фалшиви документи, които се представят, за да се смени управителя на дадено дружество. Истинските му собственици най-често дори не знаят за това. "Новият управител" продава имотите на компанията и след това те много бързо се препродават.
Най-често измамниците си набелязват големи фирми и издават неистински документи (обикновено договори, че имат заеми). След това правят фалшиви протоколи от общи събрания, на които е решено имотът да бъде прехвърлен срещу задължението. Накрая той се присвоява от някой друг.
Има мерки срещу това
Разбира се, че законът трябва да защитава хорaта. Именно законът трябва да пази имуществото на хората и да гарантира тяхното спокойствие. В момента обаче това не е така. Всеки измамен трябва да измине дълъг и сложен съдебен път, за да докаже, че собственият му имот е незаконно отнет. Понякога хората губят окончателно имотите си и им остава единствената възможност да търсят неговата стойност по съдебен път. Но и това не е справедливо.
Всички трудности идват от неадекватните закони. Нужно е по-висока степен на наказателна отговорност, увеличаване на задълженията и отговорността на Нотариусите при проверка на собствеността, включително и на длъжностните лица от Агенцията по вписванията, усъвършенстване на системата за известяване.
Запис на заповед
Второто конкретно предложение е "опасните" документи да бъдат извадени от основанията за незабавно изпълнение. В момента записът на заповед е сред най-опасните документи за българите. Всеки може да се окаже длъжник по документи, имуществото му да бъде запорирано и дори разпродадено, без човекът да бъде уведомен. Много от тези случаи са умишлени измами и провалят живота на хора, които не дължат дори и една стотинка.
Проблемът идва от лесното фалшифициране на записа на заповед и вратичките в закона, които позволяват това до води до престъпно ограбване на невинни хора и фирми. Първият пропуск е, че законът изисква единствено запис на заповед да е направен в писмена форма, а това прави фалшифицирането лесно. Вторият проблем е, че законът предвижда веднага изпълнение без доказателства - после "длъжникът" трябва да доказва, че всъщност нищо не дължи.
Решението: 1. Въвеждане на задължителна нотариална заверка на записа на заповед, за да се елиминира лесното фалшифициране; 2. Записът на заповед да се извади от основанията за незабавно изпълнение. Така хората ще бъдат защитени.
Задължения към държавните учреждения, общините и банките
От основанията за незабавно изпълнение трябва да бъдат извадени и извлеченията от счетоводни книги, с които се установяват задължения към държавните учреждения, общините и банките. Този текст в закона създава неоправдано предимство за частни вземания на държавните и общински органи и банките. А практиката показва, че често се злоупотребява с възможността да се вземе изпълнителен лист само въз основа на извлечения на сметки, а след това човек трябва да се бори и доказва, че нищо не дължи.