Бедните в Пловдивска област намалели с 0.9%

21% от жителите на Пловдивска област са били бедни през 2019 г.. Това показват данните от Териториално статистическо бюро - Юг, които бяха огласени днес, предаде репортер на Plovdiv24.bg. 

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение "Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)". 

През 2019 г. линията на бедност за област Пловдив е 393.17 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 21.0% от населението на областта. В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се увеличава с 6.6%, а относителният дял на бедното население намалява с 0.9 процентни пункта. 

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2019 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 21.0 до 31.0%, или с 10.0 процентни пункта. Съответно - при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на безност нараства до 40.5%, или с 19.5 процентни пункта. 

В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективни индикатори, свързани с материални лишения. Те показват субективната оценка и личните нагласи на лицата и домакинствата относно възможностите за задоволяване на отделни нужди и потребности. За оценка на материалните лишения на домакинствата се използват девет въпроса, свързани с потреблението на конкретни стоки и услуги. 

Най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на възможностите да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден (32.0%), да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (31.0%), както и едноседмична почивка извън дома (29.8%). Успоредно с това 2.9% от лицата не могат да си позволят цветен телевизор, 2.0% - телефон, вкл. мобилен, 10.4% - автоматична пералня. Над 1/4 от лицата от домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 29.7% от лицата се ограничават при отопление на жилището си. 

През 2019 г. една четвърт от населението (24.9%) живее в тежки материални лишения. 34.7 хил. лица на възраст 18 - 59 години са в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, което е 9.2% от населението, като спрямо предходната година относителният им дял намалява с 1.3 на сто.

Във връзка с поставените цели по ключови области в стратегита "Европа 2020" от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) се изчислява комбиниран показател за регулярен мониторинг на напредъка на страните при изпълнение на националните подцели. Показателят включва лица, живеещи в риск от бедност, с материални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност. Комбинирането на трите показателя показва, че през 2019 г. 34.3% от населението в област Пловдив, или 229.5 хил. лица са били в риск от бедност и социално изключване. Стойността на показателя нараства с 0.9 процентни пункта спрямо 2018 г., при мъжете - с 3.8 процентни пункта, а при жените намалява с 1.8 процентни пункта.

Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво - 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта. През 2019 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Монтана и Пазарджик - съответно 268 и 292 лв., а най-високата - в област София (столица) (589 лв.), следвана от областите Перник (475 лв.) и Стара Загора (459 лeвa). Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен – 30.1%, Кюстендил - 28.8%, Враца - 27.7%, и Ямбол - 27.4%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Плевен - 14.3%, Благоевград – 16.5%, София - 16.8%, и Ловеч - 18.5%.

Линията на бедност за 2019 г. нараства спрямо 2018 г. във всички области. С най-голямо нарастване са областите Разград (с 37.2%), Враца (с 34.9%), Ловеч (34,7%), Перник (с 34.6%), Смолян и Силистра с по 33.4%. Най-малко увеличение спрямо предходната година се наблюдава в областите Ямбол (с 1.6%), Плевен (с 5.8%), Пловдив (с 6.6%), и Хасково (с 8.8%). Област Плевен е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 11.8%, а с най-високо равнище е област Силистра - 28.8%. В област Благоевград жените са с най-ниско равнище на бедност – 15.6%, при 31.6% за областите Кюстендил и Сливен. В областите Габрово, Русе, Смолян, Ямбол, София, Хасково, Кюстендил и Варна, относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете. В осем области – Монтана, Враца, Велико Търново, Видин, Кърджали, Благоевград, Пазарджик и Силистра, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.

Наблюдението за доходите и условията на живот (EU-SILC) като част от Европейската статистическа система (ESS) се осъществява по единна методология, определена с Регламент No 1177/2003 на Европейския парламент и на Съвета, и осигурява информация за моментното състояние (cross-sectional data) и от повторени във времето (longitudinal data) изменения в доходите, равнище и структура на бедността и социалната изолация. Целевата съвкупност в изследването (EU-SILC) са всички обикновени домакинства и техните членове, живеещи на територията на страната в момента на наблюдение. Лицата, живеещи в колективни домакинства и в институции, са изключени като цяло от целевата съвкупност. До 2015 г. изследването се провежда върху 4-годишен ротационен панел от обикновени домакинства.

Размерът на извадката за 2019 г. включва 8 815 домакинства от 6 ротационни групи от всички области на страната. Освен домакинството, попаднало в извадката, обект на наблюдение са и всички негови членове на възраст 16 и повече навършени години. Извадката се състои от шест ротационни групи, като всяка година една от ротационните групи отпада от наблюдението и се заменя с нова.