Питат ме как се стига до 100 години, започна първия си тост бай Сандо. Ами така - на 19 години ми отнеха гражданско-политическите права за 8 години, на 28 г. бях, когато отново ми ги отнеха за още двайсет години. Взеха ми ги, но сега ще ги живея, каза рожденикът с чувство за хумор за ужасните години, когато бил осъден на смърт от фашисткия режим, защото е комунист. Той си спомни бедното и трудно детството в многодетно семейство на емигранти от Вардарска Македония, върна се в чирашките години, които прекарал в Бургас и София. Едва 17- годишен, в столицата работил по 12 часа в малка сладкарска фабрика и в свободното време четял. Романът "Спартак" силно впечатлил и оставил трайни следи в юношата. Отделял всяка свободна минута, за да чете главите на книгата, на чиято корица пишело "Станете вие, роби презрени". По това време попаднал и на няколко беседи, организирани от профсъюзите. Окончателно възприел комунистическите идеи, когато започнал Лайпцигския процес. В деня, когато трябваше да излезе книжка с речта на Георги Димитров, отидох по тъмно на вестникарската бутка, за да си я купя. След като я взех, не бях се отдалечил и 20 метра, когато жандармерията затвори бутката за вестници и конфискува всички книжки с речта на Димитров, но аз вече я имах и бързо се отдалечих, върна лента назад бай Сандо. Първо станал комсомолец и после член на комунистическата партия. Мъченията и побоищата в затворите не сломили вярата му в идеалите, но не може да прости зверствата на монархофашизма, осъдил на смърт и изпълнил политическите присъди на 19 негови съратници.
През целия си живот съм живял с думите на Ботев, Смирненски и Вапцаров, каза бай Сандо и нарече техните творби словесни паметници. После рецитира талантливо и страстно на гостите си Ботевата "Молитва" и "Червените ескадрони".
Обществото се развива по определени закони, но партията ще я има, защото няма друг, който да защити хората, които са оставени немощни, убеден е бай Сандо.