Антония, която замести медицината с рисуване: Не можах да се справя със стреса, a изкуството ме отпуска

Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" с д-р Антония Доткин, за самостоятелната и изложба "Следа от емоция" в Арт клуб и Галерия "Савов".

Разкажете повече за оригиналното откриване на изложбата!

Идеята ни беше да покажем на хората как всъщност се случва процеса, като избрахме една картина, която е по-лесна за изпълнение, ако мога така да кажа, за да може по-бързо да се нарисува пред публика. И се получи доста задушевно, интересно.

А за томболата, някой ще печелили картина?

Да,тя тече в момента и всеки, който посети изложбата в Арт клуб и Галерия "Савов", може да се запише, с име и телефонен номер. А самото теглене ще бъде на 4 март, при закриването на изложбата, и тогава всъщност ще разкрием и самата картина, защото засега все още не сме.

Много интересни виждания имате, по-разчупени, така че да се поддържа интереса.

Да, все пак искахме да направим жест към нашите гости, някой да има възможност да спечели нашата авторска картина.

Наша? Екип ли си имате?

Да, казвам нашата, защото ние сме екип. Аз рисувам, а моят баща прави скулптори от лагери. Той всъщност е инженер по професия и това е ново начинание за него, но са изключително интересни. Интересът към тях е доста голям. Майка ми е пиар, мъжът ми прави картини от епоксидна смола и алкохолни бутилки.

Изобщо, артистично семейство сте. Аз разбрах, че вие сте учила за лекар и сте завършила, и сте практикувала дори. Това вярно ли е?

Абсолютно, да. Всъщност никога не съм си представяла, че ще се занимавам с изкуство, винаги работата ми е била насочена към медицината, към ученето. 

Все пак, цялото ви семейството е артистично. Интересът към изкуството нямаше ли го по-рано?

Абсолютно не, покрай мен всъщност се случиха нещата. Сслед като започнах да рисувам, запалих и моето семейство да започнат да правят тези неща. Никой не се занимаваше с това преди.

А какво се случи с медицината?

За момента нищо, занимавам се изцяло само с изкуството.

Каква точно е вашата специалност?

Започнах да специализирам детска онкохематология, но я прекратих, т.е. нямам специалност.

А защо? Това е много благородна професия.

Честно казано, стресът се оказа, че е много голям и не мога да се справя с него. Смените, ученето, колаборацията с личния живот изобщо е доста трудно. А пък изкуството обратно, то отпуска.

На колко години дойде тази рязка промяна и завой към изкуството?

Ами, може би преди около 5 години да кажем, аз започнах да се занимавам с това. Тази година ще се навърша 30 години. Така че била съм около 25-годишна.  

Много интересна личност се оказвате. И всички други се увлякоха покрай Вас и започнаха да се занимават с изкуство?

Ами така се оказва, да.

А галерията да не би също да е ваша?

Не, галерията не, но се надяваме за в бъдеще да имаме собствено наше място.

Все пак някой показвал ли ви е, или ви дойде отвътре рисуването? Уроци някакви взимали ли сте?

Аз се вълнувам от различни артисти, които мога да гледам в интернет и всъщност се уча от тези, които ми харесват. Но иначе нямам изкарани курсове някъде. Нямам такова образование.

Кой е кумирът, който следвате? Имате ли си такъв?

Ами, от българските художници изключително много харесвам Павел Митков като творец. Той определя себе си като творец. Така че аз изключително много харесвам взаимодействие, търся някакви неща, които той прави и мога да включа в моето изкуство. А иначе има и доста чуждестранни автори, като Дария Колосова, която също много харесвам.

Хубаво е когато млад човек се обърне към изкуството. Това е нещо като магия. Виждам едни красиви цветя, които сте рисувала, хубави картини. А има ли интерес към изложбата?

Да, всъщност има доста голям интерес, за което съм изключително благодарна, както на приятели и познати, така и на доста хора, които не познаваме. Така че изключително съм щастлива и благодарна за това. Надявам се да имаме доста нови последователи.

А колко Ваши платна са показани?

32 платна, които са доста големи, има всякакви размери от тях.

Увличате се предимно от живопис, или рисувате и друго?

Да,така също и абстрактен експресионизъм, както го определят някои. Така че много различни, изкуството не се стеснява само до един стил. Правя различни неща, има различни моментни вдъхновения.

А има ли критици, които са се изказали за вашите картини? Каква е оценката?

Ами разбира се и доста хора, които присъстваха на изложбата, включително и господин Савов. Те също изказаха тяхното виждане за нещата. Аз приемам и градивна критика. Разбира се, готова съм да се уча, имам още много-много за учене в тази посока. Но като цяло отзивите бяха положителни.

А фамилията Доткин откъде идва?

Тази фамилия е на съпруга ми, който е българин. Често хората ми питат дали е чужденец – не, от Панагюрище е фамилията, българска е.

Добре, да кажем, че изложбата все още може да се види в Арт клуб и Галерия "Савов". И да очакваме в бъдеще и ваша галерия?

Много се надяваме, да. Работим в тази посока.

Много интересни неща виждам, не са само цветя.

Колкото и хубави снимки и видеа да записваме и качваме в мрежите, обаче, на живо картините изглеждат по много различен начин, и всички наши клиенти ни го казват. Затова за нас е важно хората да ги видят на живо.

А скулптурите на баща ви от какъв материал са?

Той използва лагери, но сега вече започна да използва и други материали, които са от скрап, т.е. всички тези на пръв поглед ненужни материали и метали, той ги обработва по специален начин, прави различни заварки и се получават тези скулптури, които след това може да бъдат оцветени с лакове. Сега последно беше направил рози също. Явно се вдъхновяваме от едни и същи неща, но са изключително фини, нежни. Сега новите му проекти са една слонска глава в реален размер и е много впечатляващо.

Нека още веднъж да поканим хората, има шанс да спечелят картина от вас. А и за да видят нещо оригинално и интересно. Вие сте доказателство, че никога не е късно човек да се пренасочи и да си избере сфера, която му е приятна и която ще му носи само положителни емоции.

Абсолютно, да. Апелирам всички хора, които го обмислят, да го направят, защото щом го обмислят, значи това е правилното решението.

Рисуването е нещо като терапия, нали? Т.нар. арт-терапия. Вие, като дипломиран лекар, можете да го кажете, че това си е вид терапия и се препоръчва дори на болни хора.

Абсолютно. Даже има различни курсове, които са насочени точно към използване на арт-терапия за определени заболявания, но това вече е специализирано. Това не е просто хоби.