"Не престава да ме учудва нарастващата агресия по пътищата. Не знам, може би има и обективни причини, все пак през последните години трафикът нарасна с пъти, но все пак започна да ми идва в повече. И няма много логично обяснение. Знам за много възпитани, дори тихи хора в социалното си поведение, които като се качат да шофират, стават нахални и агресивни до крайност. Има и една натрапваща се зависимост. Тези, които карат мощни и скъпи коли, си мислят, че това им дава някакви специални преференции на пътя.
Ограничението на скоростта в градски условия е до 50 км/ч. От доста време се мъча да го спазвам. Самоналагам си го просто. И, о, небеса! Оттогава сигурно съм един от най-руганите хора в Пловдив. Всеки трети, който ме изпреварва, ругае и върти пръсти до главата си с онзи характерен жест, който показва ненормалност.
Беше някъде в средата на март, когато нов, спортен "Мерцедес" ми отне предимството почти на ключово място в Пловдив. По принцип рядко се разправям, но тогава подпалих. Настигнах го на кръстовището на бул. "България" с ул. "Победа" и когато се изравних, видях вътре две около двадесетгодишни момичета, пушейки дълги цигари на фона на мощна чалга.
Изравних се с тях, отворих прозореца и на въпроса ми защо ми отнемат предимството, минавайки на червено, получих за отговор истеричен смях и показан среден пръст. Развали ми се настроението, разбира се. Започнах да си правя разни генерални изводи за нивото на обществото и нравите, които деградираха.
Обаче след няколко дена в София, на прибиране към Пловдив, срещу хотел "Плиска", спуках гума. Неприятно доста, но се случва. Започнах да я сменям. Проблемът произтичаше от това, че бях със здравословен проблем, при който, всяко по-рязко движение изкривяваше лицето ми от почти нетърпимата болка в кръста. И сега внимателно:
От близката стоянка на таксита ме забелязаха. Дойдоха при мен двама от водачите и без дори дума да обелят, за по-малко от пет минути ми смениха гумата. Облегнат на вратата, облян в пот от болки, благодарейки им, на въпроса ми какво дължа, получих две усмивки и пожелание за лек път.
Та такива работи. Хора всякакви, затова генерални обобщение не бива да се правят. Но аз оттогава лошо за хора, които карат такси, в мое присъствие не позволявам да се говори. А момичетата с чалгата, да са живи и здрави. Всичко стойностно в живота ще мине покрай тях на червено. Както те за малко щяха да минат през мен".
Из фейсбука на адвокат
Тодор Кръстев от Пловдив.