Менците, с които е носено прясно мляко и вода на смъртно ранения Хаджи Димитър, се пазят и до днес в брезовското село Свежен. Съхранява ги 94-годишният дядо Христо, потомък на безстрашни българи, приютили тайно сливенския войвода след неравния бой на Бузлуджа, пише "
България днес". Стопаните се грижат повече от две седмици за хайдутина, преди Хаджи Димитър да издъхне и по последни исторически сведения да бъде погребан на средногорския връх Кадрафил, който е на 3 км от селото. Във вековната гора Свежен и Мраченик се издига скромен паметник с надпис:
"Тук почива Х. Димитър от гр. Сливен. Починал 1868 г. м. август".
"Ето ги менците. Това са. От тях е пил Хаджи Димитър", не успява да сдържи сълзите си възрастният мъж. Той ги пази като очите си и всеки ден му навяват спомен за героичното минало както на Хаджи Димитър и неговата чета, така и на славния род на дядо Христо.
След боя на връх Бузлуджа на 18 юли 1868 г., в който четата на Хаджи Димитър е обкръжена и разгромена от 700 турски войници и башибозуци, войводата е ранен от куршум в таза. Случайно оцелели трима негови четници го извеждат от полесражението и го носят на импровизирана носилка от клони до средногорския връх Кадрафил.
Преценили, че мястото е безопасно и решили да останат там. Тримата четници се свързали с Димо Божинов и Паско Пасков - говедари от село Свежен, и с Гърди Пандурски и Тодор Патьовски - козари от село Мраченик, които се съгласили да се грижат за тях и войводата. Около двадесет дни те носили храна за Хаджи Димитър и другарите му с менците, оцелели непокътнати и до днес.
Една сутрин, на 29 юли (10 август), те намерили на мястото само войводата, който бил починал. Четниците ги нямало, а Хаджи Димитър лежал безжизнен, затрупан с храсти. Те изкопали гроб, погребали го и означили мястото с голям камък.