59 деца и младежи загубиха живота си притиснати, стъпкани и останали в пламъците в сградата с един-единствен изход. Това е трагедията, която почерни македонския град Кочани.
Днес предстои да бъдат погребани всички 59 души, загинали вследствие на пожара в дискотеката в града. Погребенията ще се извършат съгласувано със семействата, правителството и църквата.
А пред bTV един от пострадалите свидетелства за случилото се.
Той е успял да излезе от заведението за 30 минути, като вътре в него е имало много тийнейджъри, които са се били скрили в тоалетните, защото малко преди да избухне огънят, от полицията за влезли на проверка.
"Мислех, че няма да оцелея. До мен имаше едно момиче, а върху мен имаше 3-4-ма души. И така бяхме притиснати“.
Така започва разказът на един от младежите, които във фаталната нощ са в дискотека Пулс. Запазваме самоличността му в тайна по негово изрично желание. В момента е в болница, с изгаряния, но жив.
"Бяхме до сцената. Започнаха да пеят и започнаха да фойерверките и в момента, в който започнаха да хвърлят искри, започнахме да виждаме огън отгоре. Не мислехме, че е сериозно, защото гореше бавно, но изведнъж настана паника“, спомня си той.
"Бутнаха няколко маси и започнаха да пръскат. И певецът Андрей каза всички да излезем навън и след 10 минути да се върнем. Всички се затичахме навън. Но имаше само две врати. Едната врата беше затворена, защото е имало полицейска акция. В тази акция са били само двама, трима полицаи. Но те не направиха нищо. Децата, който бяха малолетни, се уплашиха и отидоха в тоалетната. Бяха уплашени да не ги приберат в полицията. И точно в този момент всички се затичахме навън – бяхме около 500-600 души“, казва още той.
"Когато се доближих до вратата, бях близо до нея, и сме спуснаха долу – от дима нищо не можех да видя. Мислех, че няма да оцелея. До мен имаше едно момиче, а върху мен имаше 3-4-ма души. И така бяхме притиснати“, допълни той.
Поне половин час младежът не успява да излезе от дискотеката факла, разказва още той:
"Когато излязох не можех да ходя, защото единият ми крак беше парализиран. Изгорен. Не можех да се върна за някой от другите хора. Не ми беше физически възможно. Тези, които бяха навън, успяха да се върнат вътре, но аз не можах. И един келнер, който беше приятел на брат ми, веднага ме качи в една кола и едно момиче качиха отзад, която напът от "Пулс“ почина“.