Любчо Георгиевски, президент на Културния център "Иван Михайлов" в Битоля даде интервю за Би Ти Ви по повод писмата, адресирани до държавното ръководство на България, президента на Република Македония и дипломатическите мисии на САЩ и Европа за нарушените човешки права на македонските българи.

"Тeжко e дa cи бълrapин в Maкeдoния, хич нe e лecнo. Aз съм сe poдил в бившa Юrocлaвия и тaм ни внyшaвaxa, чe cмe мaкедонци. И ниe пpиeхмe, чe cмe мaкeдoнци, a Бългapия e място зa noчивкa. Koлкото повечe ce интepecyвaш и четеш oбaчe, paзбиpaш, чe cи бългapин".

Не знам колко души у нас си дават сметка какво е истинското значение на тези думи?!

Те ясно показват, че етническата трансформация на територията на днешната РС Македония първо не е еднократен акт, а дълъг процес, и второ, той съвсем не е еднопосочен или необратим!

Този извод е констатиран както върху изследвания на емигранти от СР Македония в Западна Европа през 80-те години, през 90-те години непосредствено след обявяването на независимостта на Скопие, а ето че и в наши дни. Аз самият съм живял 4 години в Скопие, общувал съм само с местни и преките ми впечатления са, че повечето хора са наясно с българския си произход.

Затова трябва да работим така, че да не се поддаваме на сърбомакедонистката пропаганда колко много ни били мразили (те точно това искат да ни внушат и за целта използват тролове), а по-скоро да гледаме през философията на притчата за блудния син.

Т.е. освен вторачени в част от миналото, да гледаме и към настоящето с оглед на възможното бъдеще. Не всичко е загубено. Трябват ни само разум, такт, постоянство и търпение, завърши той.