Климатичните промени променят сезона на полена в Европа и влошават симптомите на сенна хрема. Това е само една от многото последици за здравето от глобалното затопляне.
Сезонът на полена в наши дни започва по-рано от преди. През последното десетилетие той започва една до две седмици по-рано, отколкото в периода 1991-2001 г. В комбинация с по-високите концентрации на полен това влошава симптомите - сърбящи очи и гърло, възпаление на синусите, хриптящи дихателни пътища и повишен риск от астматични пристъпи.
Влошаването на сенната хрема е само една от многото свързани с климата заплахи за човешкото здраве, които климатолозите посочват в своя годишен доклад Lancet Countdown, публикуван в сряда.
Ранното начало на сезона на полена е "предупредителен знак", че климатичните промени вече влияят на ежедневието ни, заяви пред POLITICO Хосе Чен, научен сътрудник в Lancet Countdown Europe.
"Но това е само върхът на айсберга: същите сили, които движат тази промяна, усилват жегата, разпространяват инфекциозни заболявания и подкопават продоволствената сигурност, което има дълбоки последици за нашето здраве,"
каза Чен.
Докладът, изготвен от 63 водещи климатолози, изследва вредното въздействие на климатичните промени върху човешкото здраве, както и реакциите на европейските политици. Според него климатичните промени вредят на най-уязвимите хора в Европа, докато ангажираността на политическите лица стагнира.
Нарастваща опасност
Докладът показва, че смъртните случаи, свързани с жега, нарастват в почти всички части на Европа, като екстремните горещини стават все по-чести и по-тежки. Само през 2024 г. 62 000 души са починали от екстремна жега.
Горещината и сушата също възпрепятстват земеделието и покачват цените на храните. През 2023 г. един милион души в Европа са били допълнително засегнати от продоволствена несигурност в сравнение с референтния период 1981-2010 г.
Нарастващите цени на пресните плодове и зеленчуци вследствие на климатичните шокове вероятно ще доведат до по-нездраво население, което е по-уязвимо към недохранване и заболявания. Това заяви пред POLITICO съавторът на Lancet Countdown, Шуро Дасгупта.
"Европа би трябвало да се самоиздържа, но продоволствената несигурност е реален проблем в Европа, дори в някои държави с високи доходи,"
каза Дасгупта.
Недохранването и липсата на достъп до балансирано хранене правят хората по-уязвими към здравословни проблеми, обясни Дасгупта. Те могат също да допринесат за ниската раждаемост в регион със застаряващо население.
Климатичните промени допринасят и за разпространението на заболявания, тъй като вирусите, пренасяни от комари, набират почва в бързо затоплящите се региони, особено в Южна Европа. Средният риск от огнища на Денга в Европа между 2015 и 2024 г. е нараснал с 297 процента в сравнение с периода 1981-2010 г. Подобни тенденции се наблюдават и при чикунгуня и вируса Зика.
Нужно е лидерство
Въпреки тези каскадно нарастващи здравни заплахи, правителствата вложиха още повече пари в изкопаемите горива, които движат глобалното затопляне. През 2023 г. европейските правителства са похарчили около 444 милиарда долара за субсидии — три пъти повече, отколкото през 2016 г.
Това е "потискащо" състояние на нещата, заяви пред POLITICO Ян Семенца, друг съавтор на доклада.
"Стреляме си в крака, като субсидираме индустрията на изкопаемите горива."
Въпреки че доказателствата за здравната заплаха от климата се трупат, изследователите предупреждават, че ангажираността с темата в политиката, медиите и обществото намалява.
Докладът показва, че европейските законодатели рядко споменават връзката между климатичните промени и здравето. През 2024 г. тази връзка е била спомената само в 21 от 4 477 речи в Европейския парламент — значително по-малко, отколкото през 2023 г. (66 споменавания) и 2021 г. (91 споменавания).
"Имаме нужда от ново лидерство в Европа, за да осигурим здравословно бъдеще. Това лидерство трябва да се роди от ангажимента на отделни лица, политици, компании и медии," заяви Йоаким Рокльов, съ-директор на Lancet Countdown Europe и професор в Университета в Хайделберг, на брифинг пред журналисти.
Има и добри новини
Европа увеличи своя дял на възобновяема енергия от 8,4% през 2016 г. до 21,5% през 2023 г., а правителствата увеличиха инвестициите си в чиста енергия и приеха планове за адаптация към климатичните промени.
Изследователите също установяват, че замърсяването на въздуха от ключови сектори като енергетиката и транспорта намалява, което води до по-малко смъртни случаи от тази причина.
Но правителствата трябва да направят още повече и да действат по-бързо, заяви Рокльов: "В цяла Европа здравните последици от климатичните промени се задълбочават по-бързо, отколкото нашите мерки могат да ги настигнат."