Традиционната валентинка е знак, нишан, да покажеш на някого, че го харесваш, да напиеш менците или да грабнеш китката, да се хванеш на хорото до някого, да си размените погледи и да се надяваш, че те ще са споделени, разказва проф. Ненов. По думите му, знаците, които са си обменяли хората преди време и си изпращат сега, са едни и същи - просто сега са станали по-разнообразни.
От излизането си през 1993 година досега научното изследване в седем тома "Фолклорен еротикон" е сред най-продаваните книги у нас.
Етнологът Десислава Тихолова, участник в изследователския проект, е правила записи на терен. Тя обяснява, че според документалните свидетелства ергените, които са ухажвали момите, ако на седянката се доберат до тях, са могли например да им държат кълбото. Според Тихолова във фолклора са много ясни показатели за отношение - за любов или нелюбов.
Знаците на любовта не изчезват със създаването на семейството, посочва проф. Ненов и се позовава на автентични свидетелства от региона.