Жената, заради която българките имат равни права с мъжете

Сутрин, докато се качвате в колата си и отивате към работата си, която в повечето случаи харесвате, си спомнете, че има жени, за които това е непостижима мечта.

Да имат собствен живот, право на избор какво да правят с телата си, със съдбите си, с външния си вид – много, много жени по света не могат да правят това.

Ние в България също не сме имали винаги това, което сега взимаме за даденост. Длъжници сме на нашите предшественички, но въпреки това не помним и не почитаме стореното от тях, за да можем днес да сме това, което сме.

Разбира се, вина за това имат бурните времена, в които всичко старо се е отричало, забравяло и преправяло, за да отговаря на конюнктурни условия.

За щастие, тези времена са зад гърба ни и сега имаме възможност да си припомним отново постиженията на забравени българи – и българки, благодарение на които животът ни е такъв, какъвто е.

Една от тези жени е Димитрана Иванова – активистка за правата на жените в България, родена през 1881 в Русе.

На 16 години заминава за Швейцария, за да учи в университет философия и педагогика. Остава силно впечатлена от желанието на жените за научно и социално развитие.

Когато се връща у нас, е твърдо решена да се бори за правата на жените. По това време в България се гледа скептично на девойките, които искат да се изучат, а правата им за гласуване са просто мираж.

Димитрана работи като преподавател в гимназии в Търново, Плевен и Шумен. През 1911 започва работа към Българския женски съюз – най-голямата национална организация, която се бори за правата на жените.

За да има по-голям успех в защитаването на каузите, в които вярва, Димитрана кандидатства в Юридическия факултет на СУ. Става една от първите българки, на които е признато правото да упражнява адвокатската професия.

Голямата мечта на Димитрана е на българските жени да бъде дадено правото да гласуват и да са равноправни в различните сфери на живота. След дълги години на активна дейност и борба, с помощта и на царица Йоана, през януари 1938 е обнародван нов избирателен закон. Той гласи:

"Избиратели по тази наредба закон са всички български поданици, навършили 21-годишна възраст, мъже и жени. Последните – ако са омъжени, разведени или вдовици“.

По това време Димитрана е и единствената българка, член на различни комисии на Обществото на народите (предшественик на ООН), пише Edna.bg.

За периода след 1944, когато ѝ е забранено да практикува адвокатската си професия и е изключена от Съюза на журналистите, няма да разказваме.

Защото искаме да запомним Димитрана с постиженията ѝ, а не с това, че е била забравена. И да, в София няма нито един паметник на известна българска жена. Все още.