Язовир "Жребчево“ крие под водите си една от най-драматичните истории на социалистическото строителство в България – съдбата на три заличени села. Изграждането на огромното съоръжение по поречието на река Тунджа през 1959 г. изтрива от картата Жребчево, Запалня и Долно Паничарево, оставяйки след себе си само един мълчалив свидетел – храма "Св. Иван Рилски“.
Църквата в село Запалня остава единствената постройка, която никой не се осмелява да разруши, информира Plovdiv24.bg. Построена през 1895 г. с доброволния труд и даренията на местните жители, тя е била духовният център на общността. Днес храмът се е превърнал в световноизвестен символ на "потопената памет“, като достъпът до него зависи изцяло от капризите на природата – през пролетта тя е обгърната от води, до които се стига само с лодка, а през лятото се разкрива напълно за посетители.
Преди заливането на района през 1965 г., жителите на Запалня успяват да спасят най-ценните реликви. Иконите са изнесени, а църковната камбана е преместена в Твърдица. И до днес съществува традиция тя да бие всеки път, когато почине жител на някое от потопените села. Една от най-силните фигури в тази история остава свещеникът Драган Стойков, който отказва да напусне родното си място до последно, оставайки там години след официалното изселване.
Днес язовир "Жребчево“ е третият по големина в България и е предпочитана дестинация за риболов, водни спортове и фотография. Простиращ се на над 25 000 декара между Средна гора и Стара планина, той предлага отлични условия за кану-каяк и отдих в изградените вилни зони.
Въпреки модерното си предназначение, мястото остава притегателен център за пътешественици, които търсят среща с тихата история. Край старите гробища на Запалня все още стои паметна плоча, напомняща за селото, основано през XV век и заличено в името на прогреса, докато църквата продължава да се извисява над водата като знак за несломимата човешка памет.
