Президентът на Българската федерация по художествена гимнастика Илиана Раева с разсъждения относно свое посещение в магазин от голяма хранителна веерига.
Днес пазарувах в магазин от големите вериги. Бях на опашката. Когато се придвижих по-напред вече чувах какво казва касиерката. Естествено, казваше колко лева дължи клиентът. След това му каза “довиждане, приятен ден", обърна се към следващия клиент и му каза “добър ден".
Беше много учтива. Но нито един не и отговори. Нито казаха “довиждане, благодаря, и на Вас приятен ден", нито следващият каза “добър ден". Същото се случи и с третия. Нито “добър ден", нито “довиждане". Касиерката обаче продължи с приятен тон и много учтиво да казва “добър ден" и "довиждане, приятен ден". Нито един клиент от тези, които виждах и чувах не и отговори. Ама наистина , нито един!
Каквито и проблеми да имаш, какъвто и темерут да си, на толкова любезна и мила жена не може да не отговориш.
Искаме по-добър живот и все имаме претенции към другите. А промяната трябва да започне от самите нас. Трябва да започнем точно от едно усмихнато и мило “добър ден", “благодаря" и “довиждане". А това, което с изненада осъзнах, че аз ни най-малко се изненадах, докато мълчаливо наблюдавах тази тъжна и жалка картинка. Приех това без да се подразня, сякаш е в реда на нещата. Май повечето от нас започнаха да свикват с неизбежното и ненормалното. Приемаме го вече като нормално.
Докъде ще стигнем, просто нямам идея…
Разбира се, все още вярвам силно, че доброто ще победи.