През 1998 г. един мъж прави необмислен облог. Казва, че ще се прибере пеша от Чили до Англия. Без самолети. Без коли. Без преки пътища.

27 години по-късно Карл Бушби все още върви.

Карл Бушби е бил на 29 години, когато напуска родния си град Хъл, и поема на приключението на живота си. С 500 долара в джоба и малко оборудване за оцеляване, той се заема с мисия, която никой в историята не е завършил: да извърви непрекъснат път около света.

Пътуването на Бушби, наречено "Експедицията Голиат“, започва през 1998 г. в Пунта Аренас, Чили — град близо до южния край на Южна Америка. То го отвежда през континенти като Северна и Южна Америка, Азия и Европа, като крайната цел е завръщане във Великобритания.

"Целта беше просто да се прибера у дома без помощта на какъвто и да е транспорт“, казва Бушби пред CNBC.

По време на пътуването си Бушби следва две правила: може само да върви или да плува, без помощта на какъвто и да е вид транспорт, и не може да се върне в Хъл, Англия, докато не пристигне там изцяло пеша.

"В началото това звучаха като две прости правила, но когато се сблъскат с реалността на истинския свят, нещата могат да станат изключително сложни — особено заради визи, трудни правителства и режими, както и някои противоречиви граници, които трябваше да премина“, казва той.

След като изминава около 30 километра на ден, заедно с редица неочаквани препятствия, Бушби вече е достигнал Европа и очаква да завърши пътуването си и да се прибере в Англия към края на годианта, споделя той пред CNBC Make It.

Израснал в семейство на военен, той е бил вдъхновен от баща си, служил в британската армия. Самият Бушби се присъединява към армията на 16-годишна възраст и служи около 12 години в парашутния полк, преди да поеме на експедицията си.

"В един момент започнах да чертая линии по картите и да мечтая за големи разстояния и далечни хоризонти — и едно нещо доведе до друго.“

— Карл Бушби, световен изследовател

В определен момент от службата си в британската армия Бушби започва да скучае.

"През тези 12 години чакахме да ни изпратят някъде, но това така и не се случи, освен в Северна Ирландия“, казва той. "Живеехме в едно от най-мирните времена в историята.“

"Скучахме, уморихме се и станахме мечтателни и палави. В един момент започнах да чертая линии по картите и да фантазирам за големи разстояния и далечни хоризонти, и оттам всичко тръгна.“

Един ден Бушби чертае линия от Обединеното кралство през Европа и Азия, през Сибир, през Беринговия проток, в Северна Америка и надолу до най-южната точка на Южна Америка.

"След като видях това на картата, нямаше връщане назад… Космите на тила ти настръхват“, казва той.

Така през 1998 г. Бушби напуска британската армия, за да започне дългото пътуване. Той лети с военен самолет от Великобритания до Фолклендските острови, а след това с граждански полет до Пунта Аренас, Чили — началната точка на експедицията.

"Първият ден, в който стъпваш на пътя, е незабравим, защото в този момент си много далеч от дома. Изгорил си всички мостове. Казал си на всички, че по-скоро би умрял, отколкото да се върнеш.“

"Имаш около 500 щатски долара в джоба, никаква подкрепа, никаква идея как ще се развият нещата. Само абсолютна вяра, че някак ще успееш. А пред теб е път от около 36 000 мили, без почти никаква представа какво те очаква. Всъщност си по-далеч от дома, отколкото една мисия до Юпитер“, казва той.

През последните 27 години пътуването на Бушби го изправя пред множество опасни ситуации.

Той преминава през прочутата Дариѐнска пропаст, задържан е от руските власти, хвърлен е в затвор в Панама, едва не замръзва до смърт в Аляска и преплува Каспийско море за период от 31 дни.

Освен това, има дни, в които остава без храна след дълги преходи, разчита на непознати за медицинска помощ и прекарва много нощи сам в палатка, разпъната край пътя.

"Психологията на глада е интересна. Това не е нещо, с което повечето от нас са свикнали. Когато нямаш представа откъде ще дойде следващото ти ядене, започваш да се обсебваш от търсенето на храна“, казва Бушби.

"Започваш да виждаш храна навсякъде — всяка сянка, всеки камък изглежда като нещо, което може да се яде. В крайна сметка тичаш след халюцинации през повечето време.“

Въпреки всички трудности, които е преодолял, един от най-големите уроци, които научава, няма много общо с физическата болка или издръжливостта. По-скоро става дума за щастието и за това, че то в крайна сметка идва от взаимоотношенията.

"Ако ме попитате кое е било най-трудното нещо, което съм преживял през последните 27 години, то това е загубата на жените, в които си се влюбвал. Без съмнение. Това е най-тежкото… Физическите неща — болката е лесна, страданието е друго“, казва Бушби.

От друга страна, той споделя: "Най-щастливите моменти бяха, когато бях в тези връзки. Когато си с някого.“

Той също така научава, че хората като цяло са много добри — във всички култури и региони на света. Много пъти по време на пътуването си е бил приютяван, хранен и обгрижван от непознати, които не са искали нищо в замяна.

"Дори не говорите един и същи език — всичко се свежда до усмивки и кимане, а после те изпращат по пътя ти… История след история, във всяка култура, във всяка държава“, казва той.

"Този свят е много по-дружелюбен и по-добър, отколкото може да изглежда.“

Бушби преминава и през България

На 4 септември 2025 г. списание "360°“ съобщи, че Бушби е преминал турско-българската граница, продължавайки успешно към крайната точка в родината си.

На територията на България британецът се сблъсква с неочакван проблем. Докато върви по маршрута на магистрала "Марица“ между Любимец и Харманли, авантюристът е спрян от полицейски патрул. Причината е, че Бушби бута със себе си двуколесна самоделна количка, в която държи личен багаж и провизии. Тя си има и име – "Звяра“.

Проблемът е, че според пътните правила в България подобно превозно средство не може да се движи по магистрала. Затова Бушби е инструктиран от униформените да слезе от "Марица“ и да използва второкласната пътна мрежа.

"Магистралите са най-безопасните места за ходене, а сега съм по тесни пътища, вървя срещу трафика само с две ленти – доста е напрегнато“, споделя бившият парашутист пред "360°“.