Древните ни предци са разчитали на изгрева и залеза като на съвършен часовник, но съвременната наука доказва, че Земята всъщност е доста "неточен“ инструмент за измерване на времето. Нито едно завъртане на планетата не е с абсолютно еднаква дължина, а човешката намеса в природата вече е толкова мащабна, че буквално променя скоростта на нейното въртене.

Един от най-впечатляващите примери за това е китайският язовир "Трите клисури“ – най-голямата хидротехническа структура в света. Учени от НАСА изчисляват, че огромната концентрация на водна маса в това съоръжение влияе директно на планетарните показатели, информира Sciencefocus на BBC.

Механика на промяната: Защо язовир забавя планетата?

Всичко се обяснява с физичния закон за запазване на ъгловия момент. Когато "Трите клисури“ се напълни, 40 милиарда кубически метра вода се издигат на височина от 185 метра. Това раздалечава огромна маса от земната ос, което води до увеличаване на т.нар. "момент на инерция“. Ефектът е подобен на фигурист, който разперва ръцете си по време на пирует – въртенето автоматично се забавя.

Конкретните цифри на "китайското забавяне“:

Удължаване на деня: Когато е пълен, язовирът удължава денонощието с 0,06 микросекунди.

Изместване на полюсите: Концентрацията на маса може да премести земните полюси с около два сантиметра.

Мащаб: Язовирът е построен с 28 милиона кубически метра бетон – количество, достатъчно за издигането на десетки Айфелови кули.

Природни срещу изкуствени фактори

Въпреки че влиянието на язовира е факт, то не е единственото. Земетресението в Япония през 2011 г. например ускори въртенето на Земята с 1,8 милионни от секундата. Гравитацията на Луната също играе роля, като удължава деня с около 2 милисекунди на всеки век чрез приливното триене. Оказва се обаче, че други човешки дейности имат дори по-силен ефект от "Трите клисури“ – пресъхването на Аралско море и топенето на ледниците в Гренландия влияят на земната ос до десет пъти по-осезаемо.

Защо тези милиардни части от секундата имат значение? На пръв поглед тези промени изглеждат незначителни, но те са критични за съвременните технологии. Космическите агенции се нуждаят от прецизна ориентация на планетата, за да навигират спътници и междупланетни сонди. Фините отклонения, причинени от мегаструктури, могат напълно да объркат траекториите на апаратите, ако не бъдат калкулирани. Именно заради тази "ненадеждност“ на Земята като часовник, днес секундата се определя не чрез въртенето на планетата, а чрез трептенията на цезиевия атом в атомните часовници.