На 6 май Православната църква почита Свети Георги Победоносец – символ на храбростта и покровител на войската, а народната традиция превръща празника в един от най-богатите на магически ритуали за здраве и плодородие. Гергьовден съчетава християнското преклонение пред светеца с древни обичаи, свързани със земята, животните и пречистващата сила на водата.
Подготовката започва с месенето на обредна пита, за която се използва "мълчана вода“, а тестото се замесва в чисти нощви със сребърна пара и се украсява със зеленина. Момите също спазват свои ритуали, като връзват жълт и червен конец на трендафил и ги разменят за здраве, докато за овчарите се приготвят специални кравайчета, с които се обикалят кошарите за защита от болести и магии.
Вярванията за лечебната мощ на природата в този ден са изключително силни:
Къпането в утринна роса или течаща вода се смята за извор на здраве, като за най-ценна се счита "лявата вода“, налята по течението.
Вързаните на кръста клонки от върба или дрян, както и стръкове жито, служат като защита срещу физически болки.
Домовете, кошарите и съдовете за мляко се украсяват с билки, събрани в най-силната им лечебна фаза, както и със зеленина от здравец, чемшир, коприва и люляк.
Магическата нощ срещу празника носи надежда дори за бездетните жени, тъй като се вярва, че росата притежава изцелителна мощ и дар за плодородие. Централно място в честването заема жертването на агне – обикновено първото мъжко агне, родено през годината. Ритуалът включва поставянето на венец от цветя и свещ на главата на животното, захранването му от свещеник и прекадяване с тамян.
Традицията изисква кръвта от жертвеното животно да опръска стените на дома, а с нея се мажат бузите на децата, праговете и ъглите на стаите, за да се гарантира здравето и благополучието на цялото семейство през годината.