Етнограф: Баба Марта отбелязва прехода от зима към лято

Баба Марта заема важно място в годишния календарен цикъл на българите, защото с нея се отбелязва прехода от зима към лято. Това каза за "Фокус" Диана Тодорова, уредник на Етнографския музей във Варна. 
"Това е началото на новата аграрна и скотовъдна година и е в пряка връзка с някои представи в нашия народ за изтичащата зима, за появата на новото слънце, за настъпването на пролетта и съответно на лятото", коментира още Дияна Тодорова. 
По думите й, първият ден от месец март се свързва с редица профилактични и предпазни мерки, които са свързани отново с представата за прорастването, за здравето, за цикличното обновяване на природата, а също така с необходимостта от магическо символизиране на всички тези процеси. 
"Това е довело до редица обредни практики и до обособяването на редица вярвания и забрани на първи март. Така например къщата основно се е почиствала, трябвало е да се изтупат всички завивки, дрехи, постелки както и да се изхвърли сметта от двора. Всъщност това първомартенско чистене и метене представлява едно символично изнасяне на зимата, т.е. на нещо старо, лошо и неблагоприятно" посочва още Тодорова. 
Уредникът на музея допълни, че чистенето е било съпровождано също така и с паленето на огън, който е символизирал въвеждането на новото слънце в къщата. 
"Почти в цялата страна и тук във Варненския регион е характерна практиката да се изнасят червени тъкани, дрехи отпред на оградата като това изнасяне има защитна и предпазна функция. Освен на оградата на къщата те са се поставяли и по клоните на дърветата, прозорците и вратите на дома. 
Изнасяните дрехи са били предимно женски, това са били червени престилки, кърпи, рокли и по-рядко мъжки, като обикновено това са били червени пояси", допълни Диана Тодорова. 
Най-същественият момент в първомартенската обредност Диана каза още, че това е изработването на мартениците. 
"Това е ставало най-често вечерта срещу 1-ви март или рано сутринта преди изгрева на слънцето. Те са се правили в домашна обстановка, от жените в семейството - майката или бабата. Използвала се е предимно вълнена или памучна прежда, много по-рядко коприна в двата основни цвята са били бяло и червено. 
Правили са се и многоцветни мартеници, с по три или четири цвята, като те са по-често срещани в Северозападна България и в Родопската област", категорична бе Диана Тодорова.