Защо на градинката над Джумаята, наречена вече площад "Седмият хълм", са увековечени имена на личности с не дотам безспорен принос към града, а го няма името на хаджи Гьока Павлов - виден пловдивчани, дарил на града своя хотел, който се е намирал на мястото на градинката? Това попита Димитър Хаджипетров - внук на хаджи Гьока.
И като се поразмислихме - стигнахме до въпроса дали историята на един град са само бележитите личности, но и емблематичните сгради, които поради една или друга причина вече ги няма. Дали скромна плоча с изображение на разрушеното няма да бъде израз на уважение към големите архитекти от миналото и поука за днешните градостроители, че не трябва прибързано да се унищожава миналото.
Дали вместо паметник на Кудоглу на фасадата на пощата, където е бил дареният от него Дом на благотворителността, не трябва да се възстанови спомена за тази незабравима сграда.
А на "Копчето" да се упомене яслата, дарена от вдовицата на Кудоглу, разрушена от алчните ни съвременници.
Заслужава си да бъде възстановен споменът за "Куршум хан"... За "Аптека Марица"...
И така - търсим съмишленици - с идеи. А може би и малко средства няма за бъдат излишни.