На 31 август 1939 г. германските служби инсценират нападение над радиостанцията в Глайвиц (днес Гливице, Полша), за да оправдаят агресията срещу Полша. Акцията влиза в историята като един от най-циничните пропагандни актове на нацисткия режим, а името на нейния ръководител – Алфред Науйокс – остава завинаги свързано с началото на Втората световна война.

В края на август 1939 г. високопоставеният нацист Райнхард Хайдрих заявява: "Фюрерът има нужда от причина за започване на войната“. Решението е инсцениране на поредица от гранични нападения, които да бъдат приписани на поляците. Най-важната част от операцията е атаката срещу германската радиостанция в Глайвиц.

Нападението е ръководено от 28-годишния офицер от СС Алфред Науйокс. На 31 август 1939 г. той получава телефонно обаждане в хотел "Горна Шлезия“. Кодовите думи "Баба почина“ означават, че операцията започва. Под негово командване шестима мъже нахлуват в радиостанцията и излъчват четириминутно обръщение на полски език, завършващо с думите: "Да живее Полша!“.

Технически проблеми обаче осуетяват пропагандния ефект – съобщението е чуто само в района на Глайвиц. Въпреки това германските медии веднага разпространяват версията, че поляци са нападнали радиостанцията. На следващата сутрин Хитлер обявява пред Райхстага, че Германия е "принудена да отвърне на удара“. Малко по-късно Вермахтът нахлува в Полша.

След "успеха“ на операцията Науйокс е издигнат и оглавява Техническия отдел на Главното управление по сигурността на Райха, където отговаря за фалшифициране на банкноти, производство на експлозиви и разузнавателни операции. По-късно е замесен в отвличането на британски агенти в Холандия.

През 1942 г. е обвинен в корупция и изпратен на Източния фронт, но скоро получава нови постове – в Белгия и по-късно в Дания, където организира атентати срещу политически противници. През октомври 1944 г. е пленен от британски войници в Белгия.

Науйокс свидетелства на Нюрнбергските процеси, където признава ролята си в Глайвиц, но прехвърля основната вина върху вече покойния Хайдрих. След това е предаден на Дания, където е осъден през 1949 г. на 15 години затвор, по-късно намалени на 5. Още през 1950 г. обаче е помилван и освободен.

Той се установява първо в Кил, после в Хамбург, където започва бизнес и се жени за четвърти път. През 1960 г. в Лондон излиза неговата биография "Аз съм човекът, който започна Втората световна война“, в чието написване Науйокс участва лично.

Въпреки многократни опити за нови обвинения срещу него, никой процес не довежда до осъждане. На 4 декември 1966 г. Алфред Науйокс умира от инфаркт в Хамбург, едва на 54 години.

Историците го определят като "човека, който започна Втората световна война“ – символ на лъжата и цинизма, с които нацисткият режим оправдава едно от най-кървавите събития в човешката история.