Пловдивският университет „Паисий Хилендарски", Народна библиотека „Иван Вазов" и Читалище „Възраждане" организират среща с белетриста Веселин Стоянов по повод романа му „Аутопсия на тялото" на 25 март (вторник) от 17,30 ч. в 10-та аудитория на Централна сграда ("Цар Асен" № 24).
Авторът е голям възпитаник на Пловдивският университет (дипломирал се е 24 години след приемането му в специалност българска филология). Живее и твори в Казанлък - град, който Веселин Стоянов не само не напуска, но пресътворява в книгите си с любов и майсторство. Столицата и по-претенциозните културни центрове не го изкушават - по това писателят напомня за Плутарх, който отвръщал на поканите да премине от родната Херонея в някой по-забележителен център: "Аз живея в малък град и не искам да го напусна, за да не стане той още по-малък".
"Аутопсия на Тялото" (2007) е сред събитията в съвременната българска проза. Темата на творбата е твърде популярна в художествената литература - всеки добър читател може да си припомни книги, в които Иисус Христос и неговата съдба фокусират вниманието: забележителни ("Майстора и Маргарита" на Михаил Булгаков) и бързопреходни ("Шифърът на Леонардо"). Самият Веселин Стоянов резюмира случилото се с божия син именно като със син човешки в текст, съпровождащ изданието на романа. Тук има такова виждане за разпъването и кръстните мъки: "Умирал е сам и неразбран, много уплашен и с болка. Вероятно без да разбира, че съдбата му е отредила безмилостната роля на пилигрим в пиеса за залеза на боговете". Случилото се свързва настоящето и миналото на героите с твърде непредвидимото бъдеще на техните исторически ограничени представи.