Известният адвокат Елица Буенова сподели в социалните мрежи за критична ситуация на пътя, която по чудо не е завършила с инцидент. Тя използва личния си опит, за да отправи пореден апел към родителите и шофьорите.
При натоварен трафик на четирилентов път, адвокат Буенова се оказва в ситуация, в която почти удря дете на пешеходна пътека. Въпреки ниската скорост и повишеното внимание, тя признава, че детето е било скрито в т.нар. "мъртва точка“ зад предната греда на автомобила.
"Бях почти на пешеходната пътека, когато започнах да се навеждам напред, за да видя няма ли някой, който се е скрил за лявата греда... и видях дете. Набих спирачки веднага“, разказва тя.
Според Буенова, в тази ситуация не само нейните действия като шофьор, но и поведението на детето са предотвратили фаталния удар. Тя подчертава, че малчуганът е спазил всички правила за безопасност, които много негови връстници пренебрегват.
Ключовите фактори за избягване на удара:
Буенова изказва огромна благодарност към родителите на детето за правилното му възпитание на пътя. Тя е категорична, че дори пешеходецът да има предимство, самосъхранението е най-важният фактор.
"За стотен път ви моля: Проведете урок на децата си как се пресича, така че да останат живи. Няма значение дали имат предимство. Не трябва да се влачат, но не трябва и да тичат. Да се оглеждат!“
Ето и текста на Елица Буенова:
Щях да блъсна едно дете на пешеходна пътека.
Благодаря на майчицата, която го е възпитала как да пресича, защото сега можеше да бъда убиец, а за нея не искам и да си помислям дори!!!
Натоварен трафик, път с 4 ленти, коли в насрещната лява пътна лента, аз също съм в лявата. Приближавам съвсем бавно пешеходна пътека и се оглеждам първо надясно, защото от там по-бързо някой би се озовал пред мен. Разминавам се с кола в ляво и в момента, в който се обръщам да погледна на ляво виждам, че няма никой. И леко продължавам, вече съм почти на пешеходната пътека, когато започвам да се навеждам напред, за да видя няма ли някой, който се е скрил за лявата греда на предното ми стъкло и ….. дете. Набих спирачки и веднага заковах, но вече бях леко застъпила пешеходната. И благодаря на всички неземни сили и на това мило детенце, че ме гледаше и че не тичаше забило нос в телефона си.
Детето пресичаше НА пешеходна пътека.
Беше тръгнало зад коли, които явно не му бяха осигурили предимство.
Аз карах изключително бавно и се оглеждах.
Знам за мъртвата точка от гредата на стъклото и винаги се навеждам.
Колата ми има всички възможни защити и МОЖЕ БИ щеше да спре, ако не беше го направило детето.
Аз също успях да спра.
Но … единственото, което ни спаси в тази ситуация беше факта, че
- детето не тичаше
- детето пресичаше по средата на ПП, а не малко преди или малко след нея
- детето не беше забило глава в телефона си, а се оглеждаше
- детето не гледаше само колите, които му идват от лявата страна, а преди да навлезе в лентите за насрещното движение се оглеждаше и на дясно, защото когато се наведох напред, детето ме гледаше право в очите.
Да, може би нямаше да го блъсна така или иначе, защото
- карах много бавно
- защото се огледах
- защото се наведох заради мъртвата точка
И със сигурност и да имаше удар щеше да е много лек, но…..
Сценарият можеше да бъде и съвсем различен.
Детето можеше да тича зад колите,
аз да карам бързо,
да не се огледам и да не го видя.
За стотен път ви моля:
Проведете урок на децата си как се пресича, така че да останат живи.
Няма значение дали имат предимство на пешеходна пътека или не. Няма значение за къде бързат. Не трябва да се влачат, но не трябва и да тичат. Да се оглеждат.
А водачите да бъдат много, много внимателни, защото днес за мен и за това дете можеше да бъде един много различен ден.
Благодаря на Господ и на всички неземни сили, които бяха с нас. Много пъти съм изпадала в рискови ситуация, но тази с дете за мен беше най-ужасяваща.
Всеки път, когато тръгнем на път, ние поставяме животите си в опасност. Но да се превърнеш в убиец, не е по-малко ужасяващо. По пътищата на България е като на бойно поле.
Не знам дали защото изгледах онези видеа от Ничия земя, а хората привличаме това, за което си мислим.
Не знам дали защото има нещо, което още не знам, но очите на това дете, ще ме преследват много дълго.
Благодаря на хората, които са го възпитали как да пресича. Аз може би нямаше да го блъсна, но по начина, по който пресичаше съм сигурна, че няма да го блъсне и най-големия джигит на пътя.
Пазете се!!!