Сритването на Атанасов обаче не беше само заради времето до изборите. От ВМРО му дадоха да разбере, че през 2019 година той няма да е техният кандидат, каквито и да са отношенията им с НФСБ на Валери Симеонов, чийто храненик вече е Славчо. Депутатът Александър Сиди го беше нарекъл най-смешния кмет в историята на Пловдив, но за да стане депутат го целуна по бузата за парламентарните избори, за да не разбутва патриотарската коалиция. Сега Сиди не ще и да чуе за Атанасов. Точно Сиди му каза да не бърза толкова с изборите. ВМРО има нов кандидат за кмет и това е райкметът на "Южен" Борислав Инчев, местният лидер на ВМРО. Въпреки че има още две години, тази прогноза е с минимален риск. Славчо е извън сметките.
Политически невъзпитаните вероятно имат предвид, че Пловдив ще бъде пришпорен - тук всичко ще се случва бързо в следващите две години и нямат търпение за предизборната кампания - нищо против, ако започне 20 месеца по-рано. Тяхното изборно въображение се вдъхновява от "Пловдив 2019" - идеалната сцена за изборни упражнения. Те започнаха с фалстарт. Няколко партии, обединени от някакъв Манифест, дойдоха в града да ни кажат: Ало, нещастници, вие имате ли представа какво е това столица на културата. Техният говорител Христо Иванов обясни на слушателите си, че Пловдив е свърталище на туземци, управлява го банда туземци и те се нуждаят неистово от квалифицирана помощ - ако може тяхната.
Това е нищо. Цялата 2018 година ще мине под голямото говорене за грандиозния "провал" на Пловдив, който ни очаква. Какво остава за 2019-а. Нищо чудно акцент в предизборната борба да е логото на "Пловдив 2019" - става ли, не става ли, макар целият свят да го е приело дотогава.
Онези, които се събраха да обсъждат бъдещето на Гарнизонна фурна, се оплакаха, че местната власт ги е отсвирила. Но не им направи впечатление, че на сбирката са лидерът на ДСБ в Пловдив Йордан Иванов и изпадналата политически Сузана Николова - сега пък представител на марешката "Воля". Никой от "интелектуалците" не попита какво търсят тия двамата в нашата елитна компания и учтиво да им посочат вратата, като ги поканят след две години. На "интелектуалците", особено в Пловдив, крещящо им липсва политическа мисъл, а ония двамата партийни комисари отлично знаят, че няма нищо по-лесно да вържеш на фльонга "интелектуалец", молещ за внимание. Друг е въпросът как се прави "Пловдив 2019" с вързани на фльонга мрънкащи титани на изкуството.
При толкова нелепи изпълнения и толкова рано преди изборите идва очакваното - "Пловдив 2019" да поднесе на тепсия третия мандат на Иван Тотев и дори няма да му се наложи да води предизборна кампания. Ако той самият не реши нещо друго. Ако реши нещо различно, или има силен приятелски огън - по-силен от есента на 2015-а, тогава апаратът на ГЕРБ трябва да вземе драматичното решение да подкрепи Здравко Димитров - срещу когото се бореше на предишните местни избори. Други кандидати от тези партийни редици няма да има. Преди две години написах, че кандидатирането на Зико за кмет извън ГЕРБ - като обединител на реформаторите, е груба политическа грешка. Ако е вярно, той ще плати цената й през 2019 година.
Димитров е от тези, които започнаха кампанията две години по-рано. А и няма политическа фигура в Пловдив, която по-силно да желае смяната на Тотев и кметското място - политически капан, в който Зико може да се озове, плащайки цената от избора си през 2015 година.
Това, всъщност, са възможностите за избор през 2019-а. Първо вътрешнопартиен и после градски. Трети мандат на Иван Тотев, или първи на Здравко Димитров. Само че Зико трябва да убеждава -първо актива на партията си и после града, че през 2015 година е постъпил честно. Тогава партията го смъмри, но плахо. Допуска се, че ще втвърди тона когато трябва.
Другите основни кандидати след две години ще имат поддържаща роля. Заслугата на Борислав Инчев е, че ще елиминира Славчо Атанасов. След поредното й политическо позициониране - сред манифестантите на Христо Иванов, Дани Каназирева ще се бори пак за няколко съветници. За кандидата на БСП - или хубаво, или нищо.