Не е логично ГЕРБ да изключи всички заговорници срещу Иван Тотев, а да остави шефа на заговора Здравко Димитров за свой достоен член. Логично е, ако Зико не е бил никакъв шеф. Но това стана ясно още по време на изборната кампания - шефът на заговора е бил Бойко Борисов. 
Той почти си призна, но и не беше необходимо да го прави - партийният бос има право на подобни игри, ако смята, че те са здравословни за партията.

Затова сега заговорниците ги гонят , а Здравко Димитров остава. Защото няма как да се радваш на наградата си - областен управител, ако те няма в партията - не е прилично нито за Зико, нито за Борисов.

А тези, изгонените, проявиха забележителен гьонсуратлък. Работиха открито против партийния кандидат, а стискаха партийния билет и чакаха да ги изхвърлят, вместо сами да си тръгнат с колкото чест им е останала. Но те не са важни никак. Важна беше интригата.

Когато след изборите Бойко Борисов дойде да възстановява политическия мир, градът беше омерзен от тази интрига. А Борисов дойде да погледа спектакъл, който сам режисира. 

Но пропусна да обясни на актива на ГЕРБ за приятелския огън по Тотев, довел до мъчителен първи тур и до мъчителен балотаж. Тогава трябваше да приемем за нормални три неща.

Първо, Пловдив да се съгласи, че няма нищо по-нормално от това - Тотев да целуне ръка на Николай. Е, не е нормално - Николай се държа като идиот и крещеше от амвона като партиен секретар.

Второ, Пловдив трябва да се съгласи, че Зико е бил кандидат за кмет срещу Иван Тотев със съгласието и твърдата подкрепа на Борисов. Е, как да се съгласи с подобно лицемерие.

Трето, Пловдив трябва да се съгласи, че Здравко Димитров става областен управител като награда за добре свършена работа.Може и да е утеха след провала, но все едно. Е, защо да се съгласява. Но това се случи.

Затова сега съвсем не е важно, че Зико остава в ГЕРБ. По-важно е, ако Зико сам реши да напусне ГЕРБ. Тогава любимата му фраза: "Знаеш ли кой стои зад мен" ще бъде по-пълна със съдържание.