Няма мир, ако припкаш до Москва. Има избор

Точно така се изрази един колега - червените кхмери на България. Ако сравнението ви се стори прекалено жестоко, да го подминем , но винаги да имаме едно наум. Разбира се, че е жестоко, но какво от това. Един от най-смъртоносните режими на земята, затрил 1,5 милиона човеци от своя 7 милионен народ. Комунистите на Пол Пот са убивали дори само, ако носиш очила - било признак за грамотност. Изтребили градското население и интелигенцията. Това донякъде обяснява и поведението на нашите партизани, слезли от гората на 9 септември - безпардонно се разправиха с "очилатковците" далеч преди полпотовците.

По ирония на съдбата днешният премиер на Камбоджа е бивш командир от пълчищата на Пол Пот. Разкаял се и избягал във Виетнам, но командир. Още по-странно е, че вече падналият режим на Пол Пот - 1979 г., дълго след това е подкрепян от западните демокрации, които тогава укрепваха прохождащия ЕС - убиецът Пот бил за предпочитане пред виетнамския комунизъм. И сега премиерът- командир Хун Сен играе тази игра - да не ровим в миналото, да пазим крехкия мир.
Нашите червени кхмери се държат по същия начин, защото знаят какво са правили. С телата си са готови да бранят учебниците, но в тях да не влязат престъпленията на техните предшественици комунисти.

Това е сериозна битка и никакви увъртания - да не ровим, да пазим мира, да не будим духовете - не вършат работа. Или печелим битката, или дружно аплодираме конгреса на "Единна Русия". Засега се задоволяваме само с няколко пратеници, но винаги сме готови да осигурим нужното количество, за да попълним евроазийските редици. Това е съвременният ни позор. Да не правим жестоки сравнения. Да, комунизмът ни е от съветски тип, ако това го прави по-светъл от виетнамския.

Нашите червени пратеници в Москва Георги Първанов и Корнелия Нинова говориха такива неща там, че е логично да бъдат арестувани, когато стъпят на територията на ЕС. Грееха на снимки с шефа на Думата - Наришкин, който има забрана да влиза в ЕС. Те с ентусиазъм говореха колко обичат Русия, Путин и неговия режим. Корнелия дори надмина себе си - нейната БСП била за сваляне на санкциите срещу Русия. А ПЕС, чийто член е БСП, и която се ръководи от Станишев, е гласувала за тези санкции.

Първанов тежко се изказа за сигурността в района, за глобалната сигурност и че няма такава сигурност без Русия. Вярно е, но този важен поборник на руските интереси у нас подмина Крим и Донбас. С мълчанието си той аплодира руската агресия. Същото направи и Нинова. Сякаш бяха попаднали в страната на чудесата.

Тези двамата - където и да се намират, в Москва или Вашингтон , ще твърдят убедено, че обичат повече Русия, отколкото България. Така се държаха и като гости на Путин - все едно са на заплата в "Газпром".

И сега отново - с пълни глави от руския конгрес, ще ни говорят за обединение на лявото политическо пространство. Как е важно да строим Белене и за Русия да говорим коректно, а не като държава, която ни смята за враг. Това са опорните точки за президентската им кампания, която трябва да детронира убеждението ни, че сме европейци.

Иначе българинът е готов всяка минута да оплаква съдбата си. Но отказва категорично да посочи виновниците за безвремието, което го изтласка в периферията на събитията. Това безвремие беше наложено от горските стражари, които слязоха и погнаха грамотните. Сега техните следовници припкат до Москва и правят всичко възможно да ни намерят място в евроазийския резерват.

Затова битката е толкова сериозна. Не може да има мир, дори и крехък. Има избор.