Празник е. Мъжки празник. В такива дни всички мъже ровим и търсим забравените лачени обувки на вóйна в себе си. Спомените от казармата. Клетвата. Гаднярът от стария набор, който ни скъсваше от гонка. Първата отпуска. Цигарите на бегом. Първата издънка. Първия арест. Ротния старшина. Деня на УВО-то…
Не съм от тези, които вият срещу луната да бъде върната казармата, но малка дисциплина на младежите няма е да никак излишна… България помни своите генерали. С героизма им, с мъжеството, с победите, скандалите и фаталните грешки.
Ген. Михаил Савов - два пъти уволняван и после назначаван отново. Два пъти министър на войната, скочил на дуел на самия министър-председател Стефан Стамболов. Провалил националната идея, като ни вкарва ни в Междусъюзническата война.
Ген. Рачо Петров – още капитан по време на "войната на капитаните“ между Сърбия и България (1885), герой от епопеята при Сливница.
Генерал Иван Колев – бащата на българската кавалерия, герой от Първата Световна война.
Генерал Георги Вазов и
генерал Владимир Вазов – братя на Иван Вазов, получили признание във всички военни енциклопедии.
Генерал Иван Луков…
Генерал Владимир Стойчев. Генерал Добри Джуров…
Българската армия отдавна не е това, което е била. По време на Балканската война войската ни достига достига почти 650 000. През Първата световна война наближава милион войници и офицери. Ньойския договор ни занулява до 33 000 войници. Като членове на Варшавския договор поддържаме боеспособна наборна армия от 200 000 – с пълната мобилизация я докарваме докъм половин милион. Днес? Днес сме по-зле от времената на Ньойския договор. Армията ни трябвало да е 30 000, но оттам се оплакват, че има 5000 незаети места. Стотината танка само допълват гротеската.
И генералите не са това, което са били.
Общото между изброените по –горе генерали е, че всичките (ако дръпнем настрани ген. Добри Джуров.) са участвали в битка. Истински вóйни, а не чиновници с лампази. Виждали са смъртта в реално време, взимали са решения на момента и са носили отговорността си за това. Включително и като затворници.
Днес имаме генерали, но нямаме армия. Генералите ни са занимават с всичко друго, но не и с военно дело. Дават брифинги, борят вируси, стават кметове, министър-председатели, избират ги за президент.
Така е, защото нямат армия.
За сметка на това министърът на отбраната не е генерал.
А аз още не мога да схвана начина, по който Димо Гяуров навремето стана генерал за една нощ. И какъв точно генерал е
Бойко Борисов.
Нямаме армия. А днес и парад на армията няма да има . Генералите решиха така. Дори по времето на войните 1912-1918 парадът не е спиран.
"Народ, който не храни собствената си армия, скоро ще храни чужда“. Не се чудете, казал го е Наполеон.
Ние вече храним чуждата армия. Платихме едни пари за едни самолети, които още не са произведени.
Но днес всички обуваме лачените обувки на заспалия войн. И нямаме загубена битка.
До първата порция агнешко.