Да сте виждали български премиер, на когото са му дали последна дума, сякаш е осъден на смърт преди минути? Точно така изглеждаще снощи
Николай Денков, докато се молеше на
Бойко Борисов да не оставя ПП-ДБ на произвола на съдбата.
За първи път български премиер се обръща към нацията по чисто партиен въпрос – моля ви, дайте да се разберем, че аз и моите хора отиваме на кино. Кой даде акъл на Денков да изглежда толкова жалък и как БНТ позволи това жалко изпълнение.
Но въпросите са други. Дори и държавата да е населена с
80 процента дебили – по известния израз на един професор, те също са разбрали от изпълнението снощи, че тази държава наистина е за въдворяване в лудница.
Зрителят – дебил или не, в 20.00 часа в неделя вероятно приключва с последното си питие за седмицата. И ако в това време иска да види на екрана някой да му говори как ще оправи живота му, ще настоява това е лидер от класа, а не хленчещ премиер в оставка, на когото са му орязали командировките до Брюксел и си ги иска обратно.
И сега този зрител – дебил или не, трябва да отиде до урните, за да каже какво мисли за тези лигльовци по телевизията, които се молят, хленчат, плачат и си скубят косите, тъй като не са били наясно какво точно трябва да направят и какво точно се очаква от тях.
Очаква се зрителят да им каже това на неизбежните вече избори и той ще им каже.
Денков искаше да каже друго – прецакахме се лошо, партийни другари, закъсахме я здраво. Позволете да целунем ръка, да коленичим смирено и да продължим по пътя си – просто да пътуваме.
Две унизителни минути за
Николай Денков и за онези, които го накараха да се моли в национален ефир. Унизителни и за държавата, която трябва да изтърпи подобно морално вероломство.