Другите - "градските десничари", уплатняват времето си с продуциране на проекти. След всеки неуспешен излизат с нов и му слагат още по-гръмко име. Сега е ред на Манифеста - български, но за Европа. Христо Иванов пак твърди, че така ще бъде спасена държавата, а Радан Кънев е понижен до експерт, който ще бъде само един от авторите на Манифеста.
Предишният експеримент на Иванов да мине 4-процентовата бариера беше обречен, доминиран от левите сили - нито дума за руската политика към България, нито дума за престъпленията на комунистическия режим у нас. Самият Иванов също няма претенции за десен политик, склонен е на политически миш-маш, какъвто и направи за предишните избори. Ако гръмкият Манифест не даде ясни отговори, менюто е вече известно - имамбаялдъ.
Парцелирането на дясното продължава с неукротима решителност. Решено е върху останките от РБ да се появят някакви реформаторски общности за демокрация - РОД-ове някакви. И не е важно ляв ли си, десен ли си, руски агент ли си, американски агент ли си. Красотата на тези родствени връзки била, че хората по места сами ще решават с кого да се коалират, казват идеолозите на тази импотентна измишльотина от ДБГ.
Време е някои от трите "десни" фронта да приобщи и Георги Гергов. Той може да мине и за по-десен от тях. Поне е натрупал богатствато си вдясно, а иска да го узакони вляво. Те предлагат идеална възможност за подобна операция, като събират леви и десни тарикати в един учебник. Гергов и затова искаше съюз с ГЕРБ. Нещо като реформаторски общности за демокрация - никой не знае кой кой е за за какво се бори. А Гергов може и Манифест да напише.