Съветът на вождовете
Голямата новина от срещата на лидерите на партиите от тройната коалиция преди седмица (Сергей Станишев, Ахмед Доган и Симеон Сакскобургготски) е, че решение за приватизация на "Булгартабак" изобщо е взето. Излиза, че Сокола (Доган) е вдигнал крило от холдинга. Обяснението, че това е станало "в замяна" на бъдещо финансиране от еврофондовете за регионите, традиционно контролирани от ДПС, е логично. Но има и други "подробности".
Първо, Доган от години спекулира със значението на "Булгартабак" за производителите на тютюн в изостаналите райони на страната. По данни от самия холдинг дружеството вече е едва на трето място като клиент за суровината - тази година ще изкупи около 3600 тона тютюни при обща очаквана реколта над 16 000 тона. По-големи количества ще изкупят мултинационалните фирми "Сокотаб" и "Алайънс груп". Така че загрижеността за бедните селски стопани, които разчитат на държавния холдинг да купи реколтата от нивите им, отдавна е пресилена.
Второ, въпреки че практически избирателите му не са зависими от "Булгартабак" и въпреки че сега е дал съгласие за продажбата, след няколко месеца Доган пак може да обяви, че е "за" сделка по принцип, но "против" този й вид. Именно това се случи при последната процедура - след като ДПС с месеци на думи подкрепяше сделката, на финала й просто я провали, защото я сметна за неизгодна. Показателно е, че не чак толкова отдавна именно чрез министрите на ДПС опитът да се извади "Булгартабак" от списъка с предприятия, чиято приватизация става само с одобрена от парламента стратегия, беше блокиран още на ниво правителство, преди проектът за това да стигне до парламента.
И трето, освен че е закъсняло с години, политическото решение за евентуалната продажба идва малко повече от година преди следващите парламентарни избори. За всички е ясно, че за да оцелее изобщо, "Булгартабак" трябва да се оптимизира (да се затворят цели фабрики). А съвпадането на изборите с големите промени в холдинга просто няма как да се впише в плановете на която и да било от управляващите партии.
Вариантите за продажба
Според запознати с процедурата източници от изпълнителната власт варианти има много. Например да се продаде холдингът като цяло чрез процедура на Агенцията за приватизация или чрез фондовата борса. Или да се концентрира производството на четирите цигарени фабрики (в София, Благоевград, Пловдив и Стара Загора) в две - Благоевград и София, които да бъдат продадени от самия холдинг, а другите две да се изтъргуват като недвижими имоти. Или всяка фабрика да се продава поотделно с лиценза си за производство на цигари и марките, които прави, и т.н. Към момента обаче избрана посока няма, а призракът на стачките и протестите вече се надигна - организациите на КНСБ и "Подкрепа" в цигарените фабрики в Пловдив и Стара Загора изпратиха ултиматум на премиера, парламентарните групи и икономическия министър, че ако "Булгартабак" не "поддържа еднакво" дружествата си, ще преминат към "действия и протести".
Заради мълчанието на собственика не е странно, че мениджмънтът реши да предприеме мерки за преструктуриране на дружеството на своя глава. Изпълнителният директор Христо Лачев обяви, че "веднага, още утре" прекратява договорите между "Булгартабак" и фабриките в Пловдив и Стара Загора за производство на цигари с марки, притежавани от холдинга. В случая става въпрос за 12 марки като "Невада", "Арда", "Фемина" и ММ. Идеята на Лачев е производството на тези цигари да се премести в Благоевград и София, а двете "изоставени" фабрики да бъдат продадени поотделно заедно с лиценза си за производство. Така очакваните купувачи ще са основно инвеститори в имоти, но лицензът ще се запази, за да може от сделката да не се отказват и тютюневи компании. "Ако приватизацията се забави още няколко месеца, нито една от четирите ни фабрики няма да е конкурентна", обоснова се Лачев. По думите му, ако концентрацията не се направи веднага, за полугодието всички фабрики вече ще са на загуба, а в края на годината ще фалират.
С действията си Лачев практически се опитва да поеме отговорността, която Димитров не желае да носи. Засега обаче не е ясно дали икономическото министерство изобщо ще позволи на ръководството на холдинга да го преструктурира. Ако остави шефовете на "Булгартабак" да закрият излишните мощности, за ведомството на Димитров ще остане да продаде, пак чрез холдинга, и двете работещи фабрики. Ако ли не - агонията ще продължи. Засега по данни на "Булгартабак" неговите марки имат 68% дял от българския пазар - като стойност и като бройки цигари. Тези доста добри позиции обаче не носят очакваната добра печалба, защото с тях се поддържа излишно раздута структура. При това положение не е трудно да се предвиди, че ако правителството не поеме политическия риск и не продаде "Булгартабак", пазарът просто ще бъде завзет от вносителите на чужди марки.
Цената на съкращенията
Ако всички работници в цигарените фабрики в Пловдив и Стара Загора бъдат съкратени и производството там спре, това ще струва около 10.5 млн. лв. Общо в двете дружества работят 585 души. Мениджмънтът на "Булгартабак" предлага те да получат като обезщетение по една брутна месечна работна заплата за всяка прослужена година, но за не повече от 20 години. Средната заплата в "Пловдив табак" е 900 лв., а в "Стара Загора табак" - 700 лв. В момента "Булгартабак холдинг" разполага с финансовия ресурс, за да изплати компенсациите. "Това обаче е последният възможен момент за подобна схема. След няколко месеца тя може да се окаже неизпълнима просто защото пари няма да има", категоричен е изпълнителният директор Христо Лачев. Засега отговор от организациите на КНСБ и "Подкрепа" в двете цигарени фабрики няма.
Източник: в.Капитал
| Още по темата (61): | |