"По-възрастните пловдивчани го свързват с младежките си години, когато там са се срещали с любимите си, водили са децата си на разходка и допълва "без да си даваме сметка, че много умело психологически сме били водени като малките деца по тази пътека, която е построила горе "Альоша“."

Това сподели за Альоша журналистът и общественик от Пловдив Христо Гагов в предаването "Видимо и невидимо" с водещ Кънчо Кожухаров.

"Въпросът за Альоша и неговото съществуване трябва да бъде много дискутиран. Той, като паметник, каква памет носи? Какви са паметниците въобще в Пловдив? Кои неща трябва да помним? На нашите деца каква памет трябва да оставим?“, на мнение е Гагов.

"Альоша се е превърнал в "майничка", близък на повечето млади пловдивчни. Това е извратено. Не е нормално в хилядолетен град като Пловдив да се издига този грозен паметник. Никой не казва, че е монумент на окупатора, а го нарича галено "Альоша". Това по един или друг начин трябв да престане", казва Кожухаров. 

Той също така припомня, че горяните са първото антисъветско и антикомунистическо въоръжено движение в целия социалистически лагер и повечето от техните отряди са ликвидирани 10-ина години след началото на Горянското движение. Това се премълчава. "Премълчава се факта за това, че стачката на тютюноработниците в Пловдив през 1953 г. е първата в целия социалистически лагер и че тя е разгонена със стрелба и то наредена от министъра на вътрешните работи с идеята да се всее страх у хората.“ През 1953 г. за почва строежът на "Альоша“ – с пропагандна и възпитателна цел.

"Първият паметник на Бунарджика е този на Херкулес. Един от неговите подвизи са изчистването на Авгиеви обори. На върха трябва да сложим паметник, който най-накрая трябва да почисти тези обори в нашето мислене и душевност.", допълни го Гагов.