Хълмът Бунарджика в Пловдив – символ на историята и природата на града – бавно и мъчително загива. Снимките на дупки в основата на каменни зидове и разклатени стълби показват реалността: рушащи се конструкции, увредена растителност, изровена почвена покривка за незаконни велотрасета, компрометирана паважна настилка и коли, изкачващи се до самия връх.

Докато определени групи се напрягат за символични проекти – като поддръжката на паметника Альоша или PR инициативи за фонтани и мечти за лифт – за действителната поддръжка на хълма няма ресурси. Постоянно се чува: "няма пари“, "не стигнаха“, "не е приоритет точно сега“. За това сигнализираха от гражданската страница в социланите мрежи "Хълм Бунарджик".

Общественикът Любомир Петров споделя в социалните мрежи:

"Бунарджика загива бавно и мъчително. Горе е пълно със засъхнали дървета. Без поливна система при пловдивския климат всичко е обречено. Пролетта засадиха шест фиданки, три вече са изсъхнали. Преди няколко години разкопаха стълби и пътеки, заровиха една тръба, която сега е пълна с треволяци и пясък. Пари се откраднаха, стъпалата не бяха възстановени, а вода няма.“

Според Петров е особено тревожно, че хълмът има вододайна зона, но поливането горе липсва. Долната част на Бунарджика също страда – поливна система за над 200 000 лв. не е работила нито ден.

"Като дете живеех в полите на Небет тепе и играехме там. Имаше строг куц пазач, който освен че следеше да не правим бели, всеки ден поливаше тепето с голяма макара и маркуч. Днес – пустош и забрава,“ разказва Петров.

Бунарджика не заслужава да бъде оставен на разруха. Поддръжката на хълма трябва да се превърне от символичен жест в реален приоритет за Пловдив – заради историята, природата и поколенията, които все още искат да се радват на това уникално място.