Германският финансов икономист Бернд Рафелхюшен настоява за бързо повишаване на пенсионната възраст, по-високи удръжки при ранно пенсиониране и край на политиката в полза на по-възрастните избиратели. В интервю той защитава тезата, че пенсия на 70 години е не просто възможна, а неизбежна.

Според Раферлюшен идеята за пенсиониране на 70 години е "отдавна закъсняла“. Ако още в началото на 90-те години Германия беше обвързала пенсионната възраст с нарастващата продължителност на живота, по примера на скандинавските страни, днес възрастта за пенсиониране вече щеше да бъде около 69 години и да се движи към 70.

"Ако наистина сме сериозни, това трябва да се въведе ускорено - най-късно до 2030 година. Всичко след това ще има слаб ефект, защото поколението на бейби бума вече ще е основно в пенсия“, предупреждава той в интервю за Focus.de.

Икономистът подчертава, че повишаването на пенсионната възраст само по себе си няма да реши проблема. Той настоява за възстановяване и засилване на т.нар. "фактор на устойчивост“, въведен с реформите по време на програмата Agenda 2010.

Този механизъм има за цел да стабилизира осигурителните вноски и да адаптира размера на пенсиите спрямо демографските тенденции. Според него многократното му замразяване е било сериозна грешка.

Ако можеше да "рестартира“ системата, Раферлюшен би предприел три ключови стъпки- бързо повишаване на пенсионната възраст; засилване на фактора на устойчивост с цел стабилизиране на осигурителните вноски.

В Германия в момента удръжката е 0,3% на месец по-ранно пенсиониране. В скандинавските страни тя достига 0,4–0,5%.

"Ако удръжките се изчисляват справедливо, стимулите за ранно пенсиониране значително ще намалеят“, казва той.

Раферлюшен критикува германската политика, че продължава да субсидира ранното пенсиониране, като същевременно предлага данъчни стимули за по-дълга трудова активност.

"Проблемът е прост - мнозинството избиратели са по-възрастни. Това води до клиентелистка политика в тяхна полза“, заявява икономистът.

На аргумента, че работещите тежък физически труд, трудно биха издържали до 70 години, Раферлюшен отговаря, че системата вече предвижда пенсия по инвалидност за хора, които по здравословни причини не могат да работят.

Според него по-високият здравен риск при физическите професии трябва да бъде компенсиран чрез по-високи заплати и колективно договаряне, а не чрез пенсионната система.

Много млади хора днес избират работа на непълен работен ден и по-добър баланс между работа и личен живот. Според Раферлюшен те подценяват демографската реалност.

През 60-те и 70-те години един човек е финансирал средно около 10 години пенсия след приблизително 45 години трудов стаж. Днес средната продължителност на получаване на пенсия е около 20 години, при средно 40 години трудов стаж.

"Едно общество не може устойчиво да си позволи нарастващ период на пенсиониране при намаляващ период на трудова активност“, подчертава той.

Предложението за т.нар. "активна пенсия“, при което възрастните могат да печелят до 2000 евро месечно без данъци, също е подложено на критика.

"Държавата първо субсидира ранното пенсиониране, а след това поощрява повторното включване в трудовия пазар. Това е непоследователно и се плаща от данъкоплатците“, смята икономистът.

Раферлюшен посочва Швеция като модел за подражание. Там гражданите могат свободно да избират кога да се пенсионират между 60 и 70 години. При по-ранно пенсиониране месечната пенсия е по-ниска, а при по-късно - по-висока, но общата стойност остава математически неутрална.

"Държавата трябва да зададе справедливи правила, а всеки сам да носи отговорност за избора си“, казва той.

Според Раферлюшен опасенията за липса на работни места за хора над 50 години са преувеличени. В следващите години около един милион души годишно ще излизат в пенсия, което ще създаде сериозен недостиг на работна ръка.

Идеята държавните служители да бъдат включени в задължителната пенсионна система той определя като "пълна глупост“, тъй като това би донесло краткосрочни приходи, но дългосрочни задължения.

Според него въпросът е по-скоро защо толкова много професии се обвързват със статут на държавни служители. За съдии и висши полицаи това е оправдано с оглед предотвратяване на корупция, но не и непременно за учители или университетски преподаватели.

Що се отнася до самоосигуряващите, те трябва задължително да спестяват за старини, но включването им в демографски натоварена система няма да реши структурния проблем.

Раферлюшен заключава, че въпросът не е дали реформите са приятни - те вече не могат да бъдат такива. "Истинският въпрос е кога ще сме готови да приемем демографската реалност и да направим необходимите изводи“, казва той.

Дебатът за пенсия на 70 години тепърва ще се изостря, но едно е ясно - натискът върху пенсионната система в Европа продължава да расте.