Националният център по обществено здраве и анализи, съвместно с Регионалните здравни инспекции, проведе изследване при национална представителна извадка от 3 353 деца на 7-годишна възраст, в първи клас.

От 28% през 2008 г. наднорменото тегло достигна 30,5% през 2013 г., като от тях делът на децата със затлъстяване се е увеличил от 12,3% на 13,9%. Получените данни са без статистическа значимост. Важни фактори за увеличаване честотата на свръхтеглото и затлъстяването - един от сериозните съвременни здравни проблеми, включително и за България - са нездравословният модел на хранене и ниската физическа активност.

"Балансираното и здравословно хранене в съчетание с оптимална физическа активност са необходимо условие за осигуряване на добро здраве, оптимален растеж и развитие на децата и юношите - възраст, в която се формират навиците, свързани със здравословния начин на живот", казва проф. Веселка Дулева, национален консултант по хранене и диететика.

Една от основните причини за затлъстяването е прекомерната консумация на мазнини. Те са необходими за човешкия организъм, но консумацията на голямо количество от тях, особено наситени мазнини, води до наднормено тегло и затлъстяване. Освен мазнините, които се добавят в храните (масло, олио и др.) и видимите мазнини в месото, в някои храни се съдържат и "скрити" мазнини - например чипс, снакс, торти, колбаси, пържени закуски, сосове, салати с майонеза и др.)

Ако сравним една традиционна закуска - например, сандвич с 2 филии бял хляб (60 g.), масло (20 g.), шунка (40 g.) и кашкавал (20 g) и 30 g зърнена закуска с пълнозърнести култури, ще установим, че в първата има 10% повече мазнини. В други две традиционни закуски - кифла с мармалад (100 g) със сладко (30 g) и принцеса от 2 филии бял хляб (60 g) с кайма (60 g) и кашкавал (20 g) - мазните са 13 и 17%, а в 30 g зърнена закуска с пълнозърнести култури, мазнините са едва 5%.

Доцент Дулева допълва още, че закуската е важна за успешния старт на деня и тя трябва да осигури около 20-25% от ежедневно необходимите на тялото енергия и хранителни вещества.

За осигуряване на здравословно хранене на учениците в България през 2009 г. Министерството на здравеопазването издаде Наредба № 37, според която здравословното хранене на учениците се постига чрез осигуряване на пълноценна и разнообразна храна, ежедневна консумация на зеленчуци и плодове, достатъчен прием на мляко, млечни продукти и други богати на белтък храни, увеличаване консумацията на пълнозърнести храни, ограничаване приема на мазнини, захар и сол.

След влизането в сила на Наредбата за здравословно хранене на учениците се установяват положителни промени в предлаганите храни в училищните столове и бюфети. През 2008 г. 73,7% от училищата предлагат чипс и солени закуски; 76,5% - бонбони, сладки закуски, 68,2% - безалкохолни напитки със захар, 36,9% - пресни плодове, 30,7% - мляко. Пез 2013 г. предлагането е съответно 19% от училищата - чипс и солени закуски; 54,4% - бонбони, сладки закуски, 27,8% - безалкохолни напитки със захар, 85,9% - пресни плодове, 44,4% - мляко.

Наблюдава се значително намаляване на предлаганите храни, неподкрепящи здравословното хранене и повишаване присъствието на храни със здравни ползи. Повишено е предлагането на пресни плодове и зеленчуци, кисело, прясно мляко и млечни продукти, нискоминерализирани води, значително е намаляло предлагането на чипс, снакс, пуканки, сладкарски изделия, безалкохолни напитки, съдържащи захар.

Според препоръките за здравословно хранене за ученици на възраст от 7-19 години в България, разработени от Националния център по обществено здраве и анализи и Министерството на здравеопазването, препоръчва се ограничаване консумацията на мазнини, избягване на пържени храни, приемане ежедневно на мляко и млечни продукти с ниско съдържание на мазнини (1,5-2%); консумиране на постни меса; ограничаване консумацията на колбаси, сладкарски и тестени изделия, на продукти, съдържащи твърди маргарини.

Зърнените храни (хляб, макарони, спагети, ориз, царевица, овесени ядки и др.) и картофите са основни растителни храни за българина, които доставят хранителни вещества и основна част от енергията за деня. Пълнозърнестите храни са с нискo съдържание на мазнини и са богат източник на хранителни вещества - растителни влакнини, витамини и много минерални вещества, полезни за здравето.

Добър избор са зърнените закуски, приготвени с пълнозърнести видове брашна, с намалено съдържание на захар, съчетани с мляко или плодов сок.